Голяма част българи все още избират наложен платеж, когато пазаруват онлайн

Вече сме в началото на традиционно най-важния сезон за модната търговия на дребно – както онлайн, така и офлайн. Празничният сезон започва непосредствено след края на Черния петък и е съпътстван от множество промоции и традиционните зимни намаления, които ще започнат съвсем скоро и в България. Именно през този период ще бъдат направени хиляди транзакции.

Но какви са отношенията, нагласите и изискванията на българските потребители, особено към онлайн магазините? GLAMI.bg анализира резултатите от отговорите на 2350 участници в последното проучване Fashion (Re) search. Вижте ги по-долу. Дори след почти 2 години пандемия, в която онлайн пазаруването на дрехи и обувки навлезе в живота дори на тези, които нямаха предишен опит, повече от 2/3 от българите (83%) все още избират да плащат при доставка (наложен платеж) когато пазаруват през интернет. По-малко от 10% предпочитат да платят онлайн, а 8% от анкетираните избират метода на плащане според ситуацията. Българите изглежда са запознати с удобството за по-бързо плащане при запазване на данните на картата в своите акаунти в електронните магазини (51% от респондентите отговарят положително на въпроса дали са склонни да запазват данните за платежните инструменти в акаунта за по-бързо плащане). 32% от тях го правят за удобство, докато 19% от анкетираните запазват данните за картата си само в доверени магазини. Въпреки това, 43% заявяват, че не обичат да запазват този вид информация.

Този висок процент е и доказателство, че има клиенти, които все още не се доверяват на процеса на онлайн плащане. Повече от 20% от българите не вярват на онлайн плащането Като най-важен аргумент за избиране на онлайн плащане, потребителите посочват, че не е необходимо да имат пари в кеш при доставката (39%), докато вторият най-популярен отговор е, че просто намират този метод за по-удобен, без да имат конкретна причина (35%).

Без съмнение, по-голямата част от избиращите онлайн плащания използват дебитна или кредитна карта (малко над 87%), докато други платежни инструменти като PayPal, Apple Pay или Google Pay не са особено популярни сред българите. На въпроса кога е по-вероятно да платят с наложен платеж, 49% посочват като първа причина липсата на предишна покупка от магазина. Това подчертава необходимостта, особено новите "играчи" в електронната търговия, да изграждат доверие в клиентите си още от самото начало (уебсайт, комуникация с аудиторията и др.) Като второ условие 46% от анкетираните отговарят, че биха избрали да платят в брой при доставка, ако имат възможност да проверят и тестват продуктите преди плащане.

Това се потвърждава и при запитване на респондентите за причината, поради която предпочитат да плащат при доставка, когато пазаруват за мода. 55% от хората заявяват, че искат да проверят/изпробват артикула преди да платят за него. Малко над 33% просто предпочитат да плащат в брой, а 22% като цяло не се доверяват на онлайн плащането. Почти половината българи са готови да доплатят, ако могат да пробват поръчаните артикули преди да вземат окончателно решение за покупка Първият избор в предпочитанията на потребителите с 44% е пробването на артикула преди окончателното решение за покупка (от момента на получаване или у дома) и незабавно връщане на място. Изглежда, че дори процесът на онлайн пазаруване да е по- лесен, потребителите биха платили повече, ако могат да добият усещането за най- традиционното пазаруване (проверка, пробване, плащане, връщане), което им харесва във физическите магазини.

Как електронната търговия може да предложи такава услуга? Алтернатива е да се определят конкретни места за вземане, където клиентите ще имат възможност, след осъществяването на онлайн покупката си, да продължат процеса с всички други стъпки, свързани с физическо преживяване. На второ място по готовност за доплащане е услугата доставка в рамките на един ден (малко под 22%). Третият вариант за желание за доплащане е достъпът до ексклузивни и лимитирани колекции – 17%. Впечатляващ е процентът на хора, които не са готови да плащат допълнително за каквато и да била услуга – 15%.