ДАНС погва президента

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) ще проверява офшорните компании, свързани с президента Росен Плевнелиев заради съмнения за пране на пари. 

Според два независими източника на в. "Репортер" в ДАНС е пристигнал сигнал от Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка със съмнения за извършени нарушения от Wyclef holding и Stallberg investments по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и данъчното законодателство.

Тези съмнения се отнасят до скандални сделки на двете кипърски офшорки с акции на контролираната от президентския приятел Иво Прокопиев "Каолин". За тях за първи път стана ясно от разследване на ТВ7, което показа как през двете кипърски компании в сделката за "Каолин" са били отклонени милиони левове. 

Wyclef holding и Stallberg investments участват в серия от прехвърляния на акции от "Каолин” в рамките на един ден. В резултат от това се генерира печалба от няколко милиона лева, която изтича към Кипър. Сделките се сключват броени дни преди прехвърлянето на мажоритарния пакет в "Каолин”, което поражда и съмнения за търгуване с вътрешна информация. 

Компаниите влизат като акционери в "Каолин” през "задния вход”. Те придобиват книжата си извън регулирания пазар на борсата. Според справка от "Централен Депозитар” АД за сключени сделки с акции от капитала на "Каолин” АД на 15 май 2011 г. Stallberg investments придобива 388 974 акции, a Wyclef holding 777 948 акции от "Каолин”. 

Двете сделки са сключени извън регулиран пазар, а насрещна страна по тях е Mauve clover, като и трите дружества са ползвали услугите на инвестиционния посредник на Прокопиев "Булброкърс”. На каква цена обаче е станала тази трансакция остава загадка. За това неясен остава и нетният финансов резултат от участието на офшорките в "Каолин”. Притежаваните от тях акции се удвояват през юли 2011 г. вследствие на увеличаване капитала на "Каолин” АД. Всичко приключва с окончателната продажба към Quarzwerke.

Двете офшорки участват като собственик в редица компании на Прокопиев, но справка в Търговския регистър показва и съмнителна близост на президента Росен Плевнелиев с тях. Wyclef holding и Stallberg investments се появяват у нас през май 2008 г., когато влизат с по 33% дял в "Бългериън резиденшъл пропъртис”. Това е компанията, която изгражда Резиденшъл парк София – мястото, където живее президентското семейство. 

Останалите 33% от "Бългериън резиденшъл пропъртис” на придобива самото семейство Плевнелиеви чрез фирмата си "Плевнелиеви”. Управител на "Бългериън резиденшъл пропъртис” пък става съпругата на президента Юлиана Плевнелиева. 

Дружество "Бългериън резиденшъл пропъртис” е регистрирано през април 2005 г. с едноличен собственик на капитала Ралф Харалд Либ. Първоначално управител на компанията е Росен Плевнелиев, преди да бъде заменен от съпругата си. 

Справка в Търговсия регистър показва, че представляващ офшорките у нас е близката до Иво Прокопиев  Десислава Недкова (негова бивша секретарка) и управител в поредица от компании, главно с офшорна собственост, които участват в сделки на олигарха. 

Съжителството на семейство Плевнелиеви с офшорките продължава и през август 2009 г., когато Росен Плевнелиев вече е министър. Тогава мястото на фирмата "Плевнелиеви” се заема от "Ателадиа”, еднолична собственост на Юлиана. Тя остава и управител на  "Бългериън резиденшъл пропъртис”.

Ситуацията не се променя до ноември 2010 г. Тогава се появяват първите сигнали, че Росен Плевнелиев ще бъде номиниран от ГЕРБ за президент. Имиджът му трябва да е брилянтен и семейство Плевнелиеви очевидно решава да замете всички следи към офшорките. Така се стига до решението всички акционери - Wyclef holding, Stallberg investments и "Ателадиа” вкупом да продадат дела си в "Бългериън резиденшъл пропъртис”. 

Според експерти консултанти по придобивания такава синхронност в решенията - и при влизането в компанията, и при напускането й е невъзможна, освен ако зад дружествата не стои един и същ човек или поне много близки лица. 

Във връзка с цялостния контрол над сделката за мажоритарния пакет в "Каолин” между "Алфа финанс холдинг” и Quarzwerke и задължението й по закон за защита на инвеститорите, КФН е изискала допълнителна информация от компаниите. Сред тази информация е и самият договор за продажба. "Алфа финанс” обаче категорично отказва предоставянето му заради търговска тайна. Според Quarzwerke  пък двете страни по сделката са уредили въпроса с конфиденциалността й както в самия договор, така и в серия допълнителни споразумения. 

Германската компания дори изразила опасения, че Прокопиев е спестил тази информация пред КФН. Затова с цел ненарушаване на договора Quarzwerke също не е предоставила договора пред КФН. 

В резултата от поведението на Прокопиев финансовият надзор е поставен в невъзможност да извърши проверка и да осъществи в пълна степен правомощията си при защита интересите на инвеститорите от една страна, и при прилагане на мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. 

Затова и сигналът преминава в ръцете на ДАНС. Сега с казуса ще трябва да се заеме службата, призвана да следи за корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.