Да не се бърза с новия Закон за българите зад граница, настояват емигрантите

Да се удължи срокът за обществено обсъждане на законопроекта за българите и българските общности зад граница и да се даде възможност на емигрантите за реално включване в дискусията.

Това поискаха бившите председатели на Държавната агенция за българите в чужбина Пламен Павлов и Райна Манджукова. По думите им те представят вижданията и исканията на голяма част от временните представителства на българи в чужбина.

Според Пламен Павлов времето от две седмици (от момента на публикуване на сайта на агенцията 15 ноември до 30 ноември) е изключително недостатъчно и не дава никаква възможност за включване на българите от чужбина в каквото и да е било обсъждане на проекта. Именно тях обаче ще засегне новият закон. Според Райна Манджукова с нищо не може да бъде обосновано бързането с този законопроект. Едни от въпросите, които тя зададе, е каква е изобщо необходимостта от нов закон точно в този момент.

Манджукова поиска обсъждането на законопроекта не само да бъде удължено, но и да бъде оставено за организация на новия президент Росен Плевнелиев. Това може да стане реално от момента, след като той встъпи в длъжност. "Така ще може на практика да се осъществят и неговите пълномощия, тъй като според Конституцията президентът е обединител на нацията", коментира бившият председател на агенцията за българите в чужбина.

Райна Манджукова определи законопроекта като "неграмотен в буквалния смисъл на думата", тъй като проблемите не са само в изключително кратките срокове за обществено обсъждане, а в самите текстове.

Според коментара ѝ, освен че има противоречие в определянето на функциите на държавния орган, който ще отговаря за българите в чужбина, няма никаква яснота за това какво ще бъде финансирането.

Също така законопроектът е формулиран като насочен към българите с православно вероизповедание – ограничение, което изключва друга религиозна принадлежност и е дискриминационно. "А българите католици, а българските мюсюлмани – какво става с тях?, попита Райна Манджукова.

Освен това, според думите ѝ, има ограничение агенцията за българите в чужбина да се ръководи от българин с двойно гражданство, което на практика означава, че нито един от българите в чужбина не би могъл да се върне в родината си и да се заеме с тази работа.

Също така предложеният законопроект изключва като обхват на действие и историческите български общности, които не притежават българско гражданство, посочи Манджукова, като уточни, че това са изключително активните и големите български общности на бесарабските българи и една част от старите емигранти, които въпреки изминалите години са запазили връзката с корените си.

Пламен Павлов пък атакува това, че в новия закон не е ясно как ще бъде формирано Националното представителство (или съвет) и че отново не е заложен изборният принцип като най-демократичен и реално представителен. По думите на Павлов също така не е ясно не само как ще се финансира Агенцията за българите в чужбина, но към коя по-висша държавна институция ще бъде – Министерския съвет или Народното събрание. Според Павлов най-логично би било да е към Народното събрание, но това не става ясно в предложения проект на Закон за българите в чужбина.

И Райна Манджукова, и Пламен Павлов подчертаха, че нужда от нов закон за българите в чужбина има, тъй като сега действащият на практика не работи. Но според двамата в никакъв случай не трябва да се бърза, а в обсъждането му трябва да се включат и българите в чужбина, и българските дипломатически представителства.

Манджукова и Павлов посочиха още, че в последните десет години българската диаспора в Западна Европа и САЩ изключително много се е променила. Според Павлов българите в чужбина, които вече са около 4 милиона, вече започват да се обединяват по места и да се самоорганизират, а също така са и много по-активни и настоятелни в желанието си да поддържат връзки в родината си. Затова и трябва да им се обърне внимание.