Да си спомним за Търновската конституция

На 16 април 1879 година е приета първата българска Конституция - позната като Търновската конституция, а официалното й название е Конституция на Княжество България. 

Този първи документ, приет след Берлинския конгрес, е гласуван от Учредителния съвет във Велико Търново. В изготвянето му участват и български юристи и интелектуалци, завършили образованието си в елитни западни университети. 

Проектът на конституцията обаче е бил изготвен от временното руско управление. След това е предаден на Учредителния съвет, който внася големи промени в документа, като основните двигатели на промяната са либералите (младите) в събранието. Дискусиите са продължили три месеца.

Търновската конституция определя функциите и компетенциите на държавните институции. Член 4 пък определя, че "Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство". На монарха се предоставят широки пълномощия във вътрешния и международния живот на страната.

Конституцията прокламира още и министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление, но едновременно с това и принципа на личната неприкосновеност и частната собственост. Положени са и основите на свободата на печата и правото на сдружавания. 

През 1893 година и 1911 година се правят две поправки на Търновската конституция, които дават още по-гояма власт на монарха и ограничават действията на Народното събрание. 

След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на проведен през 1946 г. референдум е заменена с Конституция на Народна република България.

С решение на Съюза на юристите на днешния ден се отбелязва и професионалния празник на българските юристи. За първи път празникът се отбелязва през 1991 година.