Да си спомним за патриарх Максим

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир.

Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен зайеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г.

На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил.

През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г.

Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

В галерията ни може да разгледате службите и празниците, на които е присъствал патриарх Максим, през последната една година.