Правната комисия в парламента обсъжда на първо четене днес три законопроекта за нови промени в Изборния кодекс. Това се наложи заради протестите на българите в чужбина, чиито права бяха ограничени в сравнение с избирателите в България, а в същото време Народното събрание отхвърли ветото на президента върху промените и той сезира за тях Конституционния съд.
Първия проект с нови промени внесоха още миналата седмица група депути от ГЕРБ, РБ, ПФ и БДЦ. Те предлагат в чужда държава да се откриват до 35 изборни секции, а това да е възможно при постъпили 60 заявления от сънародници, че ще гласуват.
"Ще гласуваме така, както се уточнихме на всички разговори до сега. Няма да има изненади, тъй като през последния календарен месец, сме гласували предложенията два пъти", каза преди началото на заседанието председателят на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов.
Като доказателство, че има единомислие по новите изборни промени, шефът на правната комисия обясни, че имало дори "преписани" негови и на ГЕРБ предложения от омбудсмана Мая Манолова, от отлъчения от БСП независим депутат Георги Кадиев, от ДСБ и други.
"Имаме случаи, че омбудсманът е преписал мои и наши, на ГЕРБ, неприети предложения от доклада на второ четене и те са били припознати - и от Кадиев, и от ДСБ. Така че стигнахме до там да ни цитират като живи класици, макар и с някои систематични грешки”, обобщи Даниел Кирилов.
Той смята, че парламентът ще се справи с приемането на изборния закон навреме, за да е в сила за президентските избори наесен.
Дни по-късно в деловодството на парламента свои варианти на кодекса внесоха и БСП и АБВ. Партията на Георги Първанов, която напусна управляващата коалиция и властта преди по-малко от месец, предлага само с 40 подписа да може да се разкрива изборна секция в чужбина. Това обяви на брифинг Мариана Тодорова от групата на АБВ.
"Предлагаме да се въведе общ критерии, валиден за всички държави и всички български граждани по света, без да има ограничения в местонахождението им и броя на секциите”, уточни тя.
АБВ предлага отпадането на казуса с дерегистрацията, тъй като "това нарушава гражданските права и не бива по този начин да бъде регламентирано с Изборния кодекс”, допълни Тодорова.
Прагът за влизане в Европейския парламент да бъде изравнена с прага на влизане в националните парламенти, иска още АБВ. Първановите хора настояват също жалбите на ЦИК и ОИК да бъдат разглеждани пред районите съдилища, а не пред ВАС, а дописвалите изборни протоколи да бъдат невалидни с изключение на някой условия.
Съпредседателят на групата на Патриотичния фронт Валери Симеонов, чиято формация бе сред основните вносители на спорните поправки, пък заяви преди заседанието, че "постоянното редактиране на Изборния кодекс е мерак за изява и слава".
"Всеки иска да се хареса сега на едни мистериозни българи в чужбина и на реалната заплаха за България - нашите манипулирани изселници от Турция”, каза Симеонов, цитиран от Фокус. И отсече: "Патриотичният фронт не иска да се хареса нито на едната, нито на другата група. Ние сме си свършили работата и чакаме със спокойствие влизането на промените в Изборния кодекс в пленарна зала".
Симеонов заяви, че още от сега може да каже "със сигурност" кои промени в кодекса ще бъдат приети в залата и кои не. Според него ще минат тези, за които партиите от управляващото мнозинство са се разбрали. "Останалото е въртене на празни обороти, но като искат да го правят - да го правят”, каза той.