Даниел Митов: Въпросът за Шенген - след няколко месеца

"За срокове можем да говорим в рамките на следващите месеци, когато се обсъждат тези въпроси и когато можем да поставим самия въпрос в европейските формати, в които се подготвя дневният ред на Европейския съвет. Тогава ще се прецени, че констелацията от държави-членки е достатъчно узряла и солидна, за да се вкара точката на Европейския съвет, тогава можем да говорим и за срокове. В момента ще се въздържа, защото това са 28 държави и е трудно да се прави подобна прогноза и трябва да сме много внимателни", коментира той.

Според него Шенген няма да се разпадне, но в момента ситуацията между шенгенските държави е "до известна степен напрегнатата". "Това напрежение трябва да спадне, а то ще спадне с пресичане на миграционния поток", смята министърът. И почерта, че ЕС трябва да изработи такава рамка на отношенията си с Турция, че да може да контролира солидно външните си граници. Тогава вече средата за отваряне на Шенген за България и Румъния ще е благоприятна, смята Митов.

Дипломат №1 изтъкна, че всички оценяват усилията, които България полага за опазване на външната граница на ЕС.

Външният министър потвърди за писмото на премиера Бойко Борисов до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в което страната ни поставя исканията си по подготвяното споразумение на ЕС с Турция.

Митов припомни, че в момента Евросъюзът и Турция преговарят по определени параметри, а компромис е намерен в определени области. Например Турция вече се е съгласила и европейските държави подкрепят това, тя да приеме обратно нелегалните мигранти, заловени в турски териториални води и тези, които в момента се намират в Гърция, които нямат нужда от международна закрила и са влезли от Турция. Това е постигната принципна договореност, уточни той.

Министърът изтъкна два важни елемента в писмото на Борисов до ЕС: "Фокусът е върху така наречения Балкански маршрут, който вече е обявен от Доналд Туск за затворен и договореността с Турция трябва да постигне това. Това, от една страна. От друга страна, ние сме поставили две условия по въпросното писмо. Първото е, когато говорим за затварянето на маршрута през Турция, трябва да си дадем сметка, че трябва да се поеме ангажимент от Турция и тя да следи за недопускането на нов маршрут и тук изрично да бъдат споменати сухопътните граници между България и Турция, между Турция и Гърция и Черно море. Има и текст, който реферира към тази опция в принципните договорености, но той трябва да бъде засилен в последващите разговори. България е настоявала за тази позиция и затова в самите текстове се реферира за непозволяването да бъде открит нов маршрут, а ние настояваме това да се засили".

Външният министър акцентира и върху друг важен текст в писмото е, в който се говори за визова либерализация, преди това Турция да поеме ангажимент с конкретна дата, от която ще започне да изпълнява споразумението за реадмисия с ЕС.

"Т.е. да е ясно, че реадмисията започва да действа, трябва да има текст, с който да се верифицира, че въпросното споразумение работи, след което да се говори за всичко останало. Визовата либерализация, с която и да е държава и членството в ЕС, са процеси, които са свързани с изпълнение на критерии и те са неотменни. Те са предимно технически, но има и такива, свързани с въвеждане на визов режим спрямо трети държави, с които Турция има безвизов в момента. Така че, ако Турция иска да се върви в тази посока, нашето условие е първо да се изпълнява споразумението за реадмисия, след което да бъдат изпълнени критериите, които са залегнали в позициите на ЕС така или иначе и се отнасят към всяка една държава", каза още Митов.

Той отхвърли опасенията, че ако се въведе либерализация за Турция, изведнъж всички там ще се преместят в Европа. "Тази идея е заблуда. Дори и да се даде визова либерализация, това не означава, че някой може току така да се пресели в Европа. Това е абсурдно", отсече дипломат №1.

Той припомни още, че България се е стремила да отвори границата си с Гърция в продължение на 25 години. Според него решение за ограждения и затваряне на българско-гръцката граница е "изключително неприемливо и трудно в момента, още повече че няма никакви данни за засилен миграционен натиск по тази граница".

Министърът изтъкна отново, че страната ни е подготвена логистично, ако натискът се засили, да предприеме съответните действия, но нямаме желание да се строят излишни съоръжения.