Даряването на органи е акт на състрадание и хуманност, който може да спаси животи

Даряването на органи е акт на състрадание и хуманност, който може да спаси животи. В България донорството е регулирано от ясни закони, които дават възможност на всеки гражданин да изрази желанието си да бъде донор или да откаже това право.

Ето всичко, което трябва да знаете за процедурата и как да вземете информирано решение.

20 години от първата трансплантация на черен дроб у нас: Бебето вече е студентка

Как да стана донор?

В България всеки човек може да изрази съгласието си за даряване на органи след смъртта си. Това може да стане по два начина:

  Регистрация в регистъра на донорите:
     ♦   Посетете Районната здравна инспекция (РЗИ) и попълнете декларация за съгласие.
     ♦   Документът се вписва в Националния регистър на донорите.

Мъж подари втори шанс за живот на дъщеря си, дари ѝ бъбрека си

   Изразяване на съгласие пред близките:
  
     ♦  Вашето семейство може да даде разрешение за даряване на органите ви след смъртта ви, ако не сте заявили противоположното.

Важно е да информирате близките си за решението си, тъй като те често се консултират от медицинските власти в случай на нужда от даряване.

Как да откажа да дарявам органите си след смъртта?

Ако не желаете органите ви да бъдат дарени:

   Попълнете декларация за отказ:
     ♦   Посетете Районната здравна инспекция (РЗИ) и попълнете декларация за отказ от даряване на органи.
     ♦   Документът също се вписва в Националния регистър.

   Информирайте близките си:
       Вашите близки трябва да знаят за решението ви, за да го отразят, ако бъдат потърсени от медицинските власти.

С обич и признателност: Засадиха 16 рози зад НДК в памет на донорите на органи

Кой може да бъде донор?

    ♦ Живи донори:

Само близки роднини могат да даряват органи, ако здравословното им състояние позволява това. У нас от жив донор е разрешено единствено даряването на част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек, като същите могат да бъдат трансплантирани на съпруг(а), дете (дори ако е осиновено, но поне от 3 години); роднина (майка/баща; брат/сестра; дядо/баба; прадядо/прабаба; племенник/племенница; първи братовчеди), както и на човека, с когото донорът е във фактическо съжителство от минимум 2 години, макар и без сключен брак.

От 2020 г. в България е разрешено кръстосаното донорство. Кръстосаното донорство позволява роднина на един пациент да дари орган на втори пациент, с когото е биологически съвместим, а роднина на втория пациент от своя страна да дари орган на първия.

Починали донори:

Всеки, който е починал при условия, които позволяват запазването на органите за трансплантация, може да бъде донор.

Само за 24 часа: Петима души получиха шанс за живот след две донорски ситуации

Анонимност и етика:

В България донорството е анонимно и безвъзмездно. Дарените органи не могат да бъдат продавани. Даряването на органи е личен избор, който изисква информираност и обмисляне. Без значение дали решите да дарявате или не, важно е вашето решение да бъде записано официално и споделено с близките ви. Преди да вземете решение, проверете дали вашите религиозни вярвания имат отношение към даряването на органи.

Защо да стана донор?

   Може да спасите живота на до осем души.

   Помагате на пациентите с тежки заболявания да получат втори шанс за живот.

   Донорството е благороден и хуманен акт, който оставя наследство след вас.