Денят започва да нараства с едно просено зърно

На 30 ноември православната църква почита Св. Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по българските брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството.

Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията "Андреев”.

При император Констанций мощите на Св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Св. Апостоли". Но когато кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега.

А честната глава на Св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.

Според една легенда някога Св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира.

Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката, поради което се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното. Смята се, че от този ден нататък денят започва да нараства с едно просено зърно.

Според друга легенда, разпространена в българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името "Мечкинден”. Според народното предание някога Св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.

Има много предания за чудесата и дейностите, извършени от Св. Андрей. Едно от по-любопитните и важни за нас българите разказва, че първите църкви в Бургаския регион са основани именно от Св. Андрей Първозвани, когато преминава по нашите земи на път за Русия.

Българите наричат празника "Едрей”, "Едринден” или "Мечкин ден”. На празника всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото, за да е плодовита годината.

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. На Св. Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

В Катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас ще бъде изложена за поклонение частица от мощите на Св. Андрей. Реликвата ще може да се види от жителите и гостите на града на празничния ден от 8 до 18 часа. Тя бе дарена на храма в Бургас преди 2 години на 6 декември – Никулден.

Днес да не забравят да почерпят Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.