Първите диаманти, които са открити в България са с големината на точици, напук на твърденията, че у нас ги няма. Черните като прашинки камъчета не блестят и не пречупват светлината. Обявиха ги проф. Рангел Гюров и д-р Харизан Харизанов от департамент "Природни науки" на Нов български университет.
Най-големият диамант е дарен на университета. Една от черните точици се е загубила, други са изпратени за анализ в лаборатории в Белгия, Русия и САЩ. "Потвърдено е, че са диаманти", казват двамата. От доста време тяхното откритие се оспорва, не се признава, в други случаи се казва, че може да има само единични находки.
Микроелмазчетата са открити от Харизанов в скали, наречени еклогити. Обикновено диаманти се откриват в кимбърлитови скали, каквито у нас засега не са намирани. В стари платформи, някъде дълбоко под земята ни, може да има кимбърлити, но досега никой не ги е засякъл.
"Никъде по повърхността не са открити елмази от кимбърлити. Иначе би било много хубаво", посочва професорът. Харизанов допуска, че в Дунавската равнина, на дълбоко, може да има погребани кимбърлитови скали. По думите на д-р Харизанов в нашата съседка Гърция има намерени диаманти в еклогити. Това е и причината той да се насочи към Ардино, към село Светулка.
"Логично е, че ако тези гръцки скали са диамантена находка, което е близо до нашата граница, да ги има и в тази част на България", разказва Гюров. Харизанов е разбил около 4-5 тона камъни еклогити, за да извади тези точици диаманти, като демонстрираните в Гърция.
Според учените и местни хора са намирали диаманти в този район. Поради наличието на червен пироп, вид гранат, се смята, че той съпътства скъпоценния камък или пък е пътеводител към него. "Еклогити има и в Стара планина, освен в Родопите", подчертава д-р Харизанов. В общността на професионалните търсачи на златни находища се допуска, че при проучване на жълтия метал между Родопите и Пирин, в местността Бабяк, са открити индикации, че може да има диаманти.
Диаманти преди години са търсени и около златните мини при река Огоста. Двамата учени казват, че България е страната с най-голямо разнообразие на ахати и ясписи. Харизанов, който е издал и книга за ахатите, е описал находищата им – от бреговете на Дунав, през Средна гора до Родопите. Казва, че най-уникалното разнообразие е в Кърджалийско.
"Около село Широко поле целият район е пълен с ахати и ясписи, има ги при село Пчелари, близко до Татул и Перперикон", отбелязва Харизанов. Съжалява, че българите не са започнали разработването им през XVIII-XIX век, когато го е стартирала Германия. Тогава не е имало масов добив и нашите скъпоценни камъни са щели да бъдат ценени.
Защото сега Бразилия добива за 1 ден ахати, колкото са нашите находища. "Но пък българските са с уникално разнообразие", смята той. Халцедоните, които имаме в изобилие (те са силициев двуокис) пък, ако не за бижутерски цели, можело да бъдат използвани за направа на най-различни видове стъкла и за фотоволтаици, информира в. "24 часа".