Дни преди евровота: президентът хвали ЕС

"400 милиона европейци имат възможност да гласуват на тези избори и аз съм убеден, че това ще бъде най-масовото демократично събитие в европейската история до днес. За първи път се проведоха публични дебати между номинираните кандидати за председател на Европейската комисия, които бяха излъчени по всички европейски медии. Това даде възможност както на гражданите, така и на кандидатите за евродепутати, да осмислят своите позиции по европейския дневен ред.

10 години след еуфорията от "голямото разширяване" и 6 години след началото на най-тежката финансово-икономическа криза в Европа след Втората световна война, все повече правителствата на държавите членки се сблъскват с тежки и сложни проблеми, които пораждат скептицизъм и разочарование."

Това каза президентът Росен Плевнелиев в своето изявление по повод изборите за членове на Европейски парламент на 25 май 2014 г.

"Европейските избори, като всички демократични избори, са шанс за ново начало, защото дават възможност не само нови хора да влязат в политиката, но и да подредим правилно приоритетите в нашия общ европейски проект. Ние, политиците, все още сме в дълг към европейските избиратели, защото не информираме достатъчно своите съграждани, понякога изкушени от възможността така по-лесно, чрез решенията на европейските институции, да оправдаем грешни национални политики", заяви президентът.

"Но изборите винаги ни напомнят, че евроскептицизмът, антиевропейската реторика и апатията са много голяма заплаха не само за европейската интеграция, но и за демокрацията на национално ниво. Нашият общ Европейски съюз днес повече от всякога се нуждае от допълнителна доза доверие, което да отговори на популизма и национализма", смята държавният ни глава.

По думите му Европейският съюз е изправен пред нова фаза на интеграция, която се нуждае от доверието и подкрепата на гражданите. Затова тези избори са важни. Те ще зададат посоката на развитие не само в следващите 5 години, а за по-дълъг период. Основополагащата идея за европейско единство и обединение е уникална. Тя е силно вдъхновяваща и днес, като дава пример на всички по света. Европейският съюз даде на европейските народи общо пространство за живот и работа, общ пазар и възможност да имаме силен глас и влияние на глобалната сцена. Европейският съюз е най-доброто от всичко, което Европа изпробва и изживя в последните столетия. Нека времето на изолирани държави, железни завеси и политически репресии остане завинаги в миналото. Нека никога не забравяме къде бяхме преди 15 години, когато във времето на силовите групировки, банковите фалити, опашките за визи, за бензин, за мляко и за хляб, ние стартирахме своя път към европейска интеграция.

Днес сме част от модерния свят. Малка, но отворена икономика, част от огромния общ европейски пазар, в който с добро образование, последователен труд и идеи можеш да успееш. Членството на България в Европейския съюз донесе човешка свобода и перспектива. Ползите за България от европейската интеграция са видими, като тепърва значително ще се увеличат. Зависи от нас как използваме Европейския съюз – като инструмент за развитие или като удобно извинение за национални неудачи.

Утре в деня за размисъл ще честваме най-българския празник - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Този ден ни напомня, че България е страна, която има исторически принос за културното и духовното развитие на Европа – основателен повод за самочувствие и гордост за всеки българин. Но близо половин век от своята съвременна история България беше изкуствено откъсната от европейското семейство.

Въпреки това, ние, българите, не отстъпихме от историческия си идеал – да заемем своето достойно място сред европейските народи. През всички години на тоталитарна власт европейското беше всичко, към което се стремим – демокрация,  свобода на личността, свобода на словото и медиите, честни избори и правова държава. Поколения български патриоти са виждали мястото на България в една обединена Европа, не просто географски, а като част от обща ценностна система, като необратим цивилизационен избор, зад който българските граждани стоят.

Нека сега, когато сме част от обединена Европа, бъдем активни европейски граждани и със своя глас покажем отговорност към бъдещето си.

В неделя ще гласуваме за българските представители в Европейския парламент - най-демократичната европейска институция. Неговата легитимност зависи от всеки един гражданин на Съюза. Само ако бъдем активни, ще можем да направим европейските институции по-отворени и демократични, така че хората да вярват в европейската перспектива и да се чувстват съпричастни към европейската политика.

Европейският съюз не е външна политика за България, той е нашето семейство. Решенията, които се взимат в София, както и тези в Брюксел и Страсбург, имат преки последици върху нашия живот. Затова е важно гласът на страната да бъде чут, да имаме ясни национални позиции по европейския дневен ред, а избраните български депутати в Европейския парламент да ги отстояват заедно.

Българските региони и общини, малките и средни предприятия и земеделските стопани все по-силно ще усещат ползите от европейските програми. Потенциалът на България като част от общата Кохезионна и Селскостопанска политика е изключителен. Само политическата пасивност, неефективните институции и липсата на приоритети и амбиции могат да ни обрекат на изостаналост и западане. Затова гражданите трябва да гласуват и да изискват от политиците ясни и прости решения, които ще работят за устойчив растеж и модернизация на българската икономика.

Вече седем години българските политици обясняват ЕС през еврофондовете, калкулират плюсове и минуси – колко сме внесли и колко ползваме, кое ни се забранява и кое - разрешава. Сигурен съм, че истинската, голямата помощ, която българският народ очаква от Европа, не е само финансова или икономическа. Трябва да гледаме на Европейския съюз не като на донор, не като на източник на средства, а като на това, което искаме да бъдем – икономическа, политическа и културна общност, която вярва в своята мисия, своите принципи и ценности, като работи за мир, за демокрация и за върховенство на закона по света.

Икономическата криза засегна много семейства в България и в Европа. Мнозина се поддадоха на евроскептицизма, защото загубиха своята работа. Много млади хора, които завършват образование, изпитват трудности при намиране на първа работа. Отчуждението, песимизмът и апатията обаче няма да разрешат тези проблеми. Нужни са усилия и воля за промяна.  

Искам специално да се обърна и към най-младите – тези, които най-непосредствено усетиха възможностите на членството в ЕС. Правото на свободно движение и отпадането на всички ограничения откри нови перспективи. Младите българи пътуват, за да учат, да работят и специализират, да общуват със своите връстници, могат да се почувстват част от европейското общество на знанието, предприемчивостта, толерантността и солидарността. Но наша отговорност е младите хора да намерят възможност за реализация тук в България, да създадат своите семейства и да изградят бъдещето си тук, в отечеството си.

Именно заради това ги призовавам да дадат своя глас. Заедно със своите родители, които през целия си живот са се стремели да осигурят за себе си и за тях европейска перспектива. Поколения българи, живели зад Желязната завеса, мечтаеха и изстрадаха това членство. Нашите бащи и майки, дядовци и баби, нашите възрожденци и будители, искаха децата им да са свободни и да се почувстват европейци. Затова нека изберем да продължим по пътя на европейското развитие за повече свобода, ред и възможности за всеки, което символизира нашият Европейски съюз.

Гласувайте за бъдещето на Европа, това е вашето бъдеще! Какво ще бъде то зависи от всеки един от нас. Гласът на всеки е важен, завърши президентът.