До 1 млн. лв. глоба за измама с евросубсидии

До 1 млн. лв. глоба да се налага на юридически лица – фирми и неправителствени организации, получили с измама европейски субсидии, предвижда промяна в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Правителството е внесло в парламента проектозакон за изменение на нормативния акт, пише "Сега".

Огромни парични и имуществени санкции вече ще се налагат на фирмите-бенефициенти на средства от еврофондовете, за които се установи: че са предоставили неверни данни; дължат данъци в големи размери; занимават се с фалшифициране на пари; отпускане на кредит на лица; подпомагат укриващи се у нас престъпници от други страни в нарушение на закона; проповядване на расова омраза в медиите; длъжностни престъпления и др.

Глоба до 1 млн. лв. се предвижда и при предоставяне на неверни сведения за кандидатстване за кредит от банка. Размерът на санкцията не може да е по-малък от получената облага. Парично наказание ще има и за фирми без седалище у нас, но са извършили измамата в България.

Драстични глоби и имуществени санкции ще има и за фирми, които са се обогатили с помощта на корумпирани чиновници, предвижда друго предложение в ЗАНН.

Глобите ще се налага от административен съд по предложение на прокуратурата. Наказателното дело ще се води отделно срещу служител или управител на фирмата, тъй като наказателната отговорност е лична, но повдигането на обвинение ще е достатъчно основание да започне производство за глоба срещу фирмата или неправителствената организация.

Предвидено е санкция да може да се налага и без да има наказателно разследване на определено лице от фирмата, в случаи на изтекла давност, смърт на въпросния човек или бягството му зад граница.

Предложените промени дават повече възможности за налагане на глоби, като например наказание да се налага дори при призната вина от страна на заподозрения или при споразумение с прокуратурата или разследващите органи.

Дори депутатският имунитет, който не позволява наказателно преследване, няма да е пречка за налагането на глоба на фирма или фондация, ако в управата им фигурира народен представител. Това означава, че докато парламентът не отнеме имунитета, заподозреният в престъпление няма да бъде разследван, но прокуратурата ще може да поиска парична санкция за юридическото лице.

В проекта още е заложено държавата да може да конфискува и непреките облаги, получени от фирмите в следствие на незаконното финансиране. Досега се конфискуваше само получената сума от пряката облага. С приемането на законопроекта обаче санкцията ще е 5 до 100 хил. лв. В случай, че не може да се установи размерът на незаконно придобитите пари, паричното наказание ще може да се увеличи до 1 млн. лв.