До края на юли трябва да бъдат приети промените в Закона за референдумите

Промените в Закона за референдумите са главно в посока на това да може допитването да се провежда едновременно с текущ избор. Освен това ще бъде дадена възможност на гражданите на българите зад граница да гласуват на референдум, което беше прието в петък, и границите при отчитане на вота.

Това каза пред БНР Данаил Кирилов – председател на правната комисия в НС и депутат от ГЕРБ. Той отхвърли опасенията, че общинските избирателни комисии трудно ще се справят и има риск при местни избори и референдум да се създаде хаос и опашки пред секциите.

Избирателните комисии, при добра организация, биха могли да се справят и с отчитането на вота и по референдум. Аз повече залагам на добра организация и по-добри правила.

На различна позиция е и Филип Попов – член на правната комисия и депутат от БСП. Според него промените в Закона за референдумите се правят единствено, за да обслужат въпросите, зададени от президента. Той изказва това мнение, заради решението на депутатите да намалят на 400 хиляди сегашните 500 хиляди подписи за свикване на референдум.

Прагът се определя от бъдещите местни избори и то по отношение на гласуването за общински съветници. По този начин съществува опасност пряката демокрация да се изроди. Когато говорим за национален референдум, той винаги е по въпроси, важни за цялата нация. Не може да се обвърже с гласувалите за общински съветници, смята Филип Попов.

Темата за референдума беше коментирана и от бившия зам.-председател на парламента и настоящ експерт към Реформаторския блок Екатерина Михайлова пред novinite.bg. 

Когато се решава как да бъде уреден един референдум най-важно е да се знае - кой може да го предизвика, колко гласове са нужни за валидността му и ясно посочване на темата, която засяга. Нужно е също преди да се случи да бъде поставена някаква бариера, каквато е в случая събирането на подписи, за да има представителност", коментира Михайлова.