Дойде време да простим

На днешния ден отбелязваме Сирни заговезни, известни още като Прошка, Поклади, Сирница, Масленица. Това е един много важен зимно-пролетен празник в народния календар, който се чества седем седмици преди Великден и е винаги в неделя. Продължава седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.

Това е времето на кукерите. Времето, в което искаме и даваме прошка на близките си.

На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя, се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

ПРИ КАТОЛИЦИТЕ

До началото на 20 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни, тя решава да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова Папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от "Пепеляна сряда". При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

ПРИ ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ

Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14 – 15).(След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1 – 10,бел.ред.)

Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот…".

След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.