Оценката за действията на властите в условията на коронавирус остава добра, макар и да намалява плавно на фона на стойностите от началото на кризата. Тревогата от болестта продължава да спада, макар да остава преобладаваща. Мерките срещу болестта се възприемат като достатъчни, но не и за икономиката.
Изводите са от шестия експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", посветен на кризата с коронавируса. Социологическото проучване е проведено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) между 1 и 3 май 2020 г. В него са участвали 881 пълнолетни български граждани – национална извадка. Абсолютната максимална грешка е ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е приблизително равен на 55 хиляди души.
От социологическата агенция уточняват, че по-голямата част от интервютата са преминали преди пресконференцията в неделя, на която бе анонсирано облекчаване на мерките по отношение на заведения, предстоящо улесняване на движението между градове и т.н.
Обществото остава в тревога от болестта, но тревожността продължава видимо да намалява. Опасен, но в крайна сметка просто силен грип, казват 56%. От началото на третата десетдневка на март насам този дял плавно спада, но и днес остава най-голям на фона на останалите опции. Опцията "не е сериозна опасност" продължава да става все по-предпочитана, за сметка на опцията "смъртоносна опасност" и сега, за пръв път в тези сондажи, безразличната крайност е с по-висок дял от паническата крайност: 23% смятат, че коронавирусът не е сериозна опасност, а 20%, напротив, вярват, че това е смъртоносна опасност за човечеството. Има и съвсем малки дялове на хора, които не могат да отговорят.
Повечето българи продължават да намират мерките на правителството срещу коронавируса за достатъчни, но постоянно си проправя път и усещането, че са прекалени. Две трети преди месец и половина казваха, че мерките са достатъчни. Постепенно, този дял спадна до 55% сега. За същия период виждането, че мерките са прекалени, постепенно се утвърди от 17% до 32%. Има и съвсем малки дялове на неотговарящи. Явно продължава тенденцията на нетърпеливост на обществото, отбелязана и в предходния сондаж.
Любопитното е, че за последните десет дни леко расте и делът на онези, които смятат мерките за недостатъчни – от 8 на 12%. Възможно е това да е боязън пред облекчаване на мерките или недоволство от недостатъчното им спазване от страна на мнозина.
Като цяло обаче паникьосаните българи вече са малка група. Доказателство за това е и фактът, че мнозинство от 53% е на мнение, че е дошло времето да отпадат ограниченията за пътуване от едно населено място в друго; 44% казват, че още е рано. Останалите се колебаят. Очевидно, обявата за предстоящо отпадане на ограниченията идва точно навреме.
Одобрението за властта остава високо. Продължава обаче и отбелязаната и в предишния сондаж плавна нормализация на данните по отношение на правителството – след първоначалния отскок. Премиерът Борисов остава с одобрение сред над половината от българите – 55% – в настоящата ситуация с коронавуриса. Така, ситуационното одобрение към Борисов, е осезаемо по-високо от доверието към него в обичайна ситуация.
Тревогата за доходите остава висока, на като че ли вече не расте толкова интензивно като в началото. Във втората половина на март 36% твърдяха, че доходите им са намалели заради коронивурса, месец по-късно те вече бяха 47%, а сега са на практика същият дял – 46%.
За намалено работно време сега съобщават 17%. Почти толкова бяха те и преди десетина дни, а в разгара на тревогата от заразата бяха 14%.
Предстои да загубя работа, сега казват 8%, преди десетина дни бяха 14%, а месец преди това – 12%.
Тревожен е обаче ръстът на безработните – от началото на кризата те са нараснали с близо 280 хиляди и сумарната безработица в момента е на границата на първото двуцифрено число, показват калкулациите от сондажите досега.
Като цяло, мерките на правителството за помощ на икономиката и фирмите се оценяват като засега незадоволителни. 46% ги намират за недостатъчни, 26% – за достатъчни, а 25% не се чувстват запознати с мерките. Други 3% признават, че не могат да отговорят. Запознатостта едва ли е особено висока, но се вижда, че поне засега властта не успява да убеди обществото в ефективността на своите икономически действия.