Държавно финансиране и на частните училища - срещу социален ангажимент

В година на криза е прибързано да ставаме прекалено много европейци. Това становище по въпроса за държавното финансиране на частните училища и детски градини изказа пред iNews председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева.

Според оценката на експертите от синдиката това финансиране трябва да започне постепенно, в рамките на някакви проценти и да се увеличава напред в годините, докато достигне до пълната сума на покриване на единния разходен стандарт за ученик.

В момента и в ситуацията, в която от години цялата система на образование е недофинансирана, е прибързано и недалновидно да започва държавно финансиране в пълен размер, посочи Янка Такева. Въпреки всичко тя подчерта, че от синдиката не се противопоставят на принципите, заложени при това финансиране.

"Това е европейска практика и се прилага в редица страни, никой не го оспорва”, коментира Такева. Нейното предложение е държавното финансиране да стартира от 40-50% в първите години и постепенно да се увеличава.

Освен това от синдиката защитават становището, че трябва да се изготви и по-ясен механизъм за контрол на изразходването на тези средства от страна на частните учебни заведения. Едно от предложенията за поправка в проектозакона за училищното и предучилищното образование на синдиката е именно това – да се направи допълнение, че контролът по оползотворяването на държавната субсидия е задължение на общинските органи за училищата и детските градини на тяхна територия.

"Ние не се противопоставяме на самия принцип на финансиране, но нека той да се въведе поетапно. Държавното образование е на ръба, има места, където парите не достигат, а откъде ще се вземат тези 15 милиона лева за частните детски градини и училища?”, попита председателят на учителския синдикат. 

Освен това Янка Такева подчерта, че трябва да има формулировка в закона, която да задължава частните училища и детски градини да провеждат свои социални политики – като прием на деца с увреждания или специални програми с отпускане на стипендии на конкурсен принцип. Така в частните училища ще могат да се обучават и деца, чийто родители не могат да си позволят таксите, но самите учебни заведения ще се отворят към дълготраен социален ангажимент. Синдикатът предлага по такива програми да се допускат до 2 или до 3% от записаните в частните заведения. 

Също така по отношение на частните учебни заведения Янка Такева подчерта, че трябва в закона да бъде записан по-ясен и конкретен механизъм за атестация и разрешение за откриване на детски градини и училища. Така ще може да се осъществява и контролът върху средствата, а и върху качеството на образование, обясни Такева.

Мнението на председателя на синдиката напълно съвпада с искането на Асоциацията на частните училища и детски градини за по-строг режим на контрол при откриването. Според двете организации обаче броят на учениците, обхванати от частните заведения, е различен. Според Асоциацията в легалните частни училища и детски градини се обучават под 1% от българчетата, но според данни на Синдиката на българските учители този процент е почти двойно по-голям – около 1,8%. 

Във връзка с финансирането на държавното образование от Синдиката на българските учители предлагат в окончателния текст на закона да залегне формулировката, че размерът на Единния разходен стандарт се увеличава ежегодно с размера на инфлацията и коефициента на нарастване на Брутния вътрешен продукт (БВП). В момента Единният разходен стандарт се определя с постановление на Министерския съвет всяка години и според различни критерии училищата попадат в шест групи на финансиране. 

Като цяло госпожа Янка Такева приветства положително проектозакона за училищното и предучилищното образование, като го определи като смел, модерен и изключително перспективен. В него, по думите ѝ, са вложени смели решения по организацията на учебния процес, които ще дадат възможност за развитие на системата на училището, но и за реално отваряне на системата към гражданското общество.

Като разумна и качествена стъпка Янка Такева определи сформирането на Обществени съвети към всяко едно училище. Това са стари и утвърдили се форми на управление на тази публична сфера като образованието още в началото на 20 век, форми, които са доказали своята ефективност, обясни тя. Според нея функциите на Обществения съвет няма да дублират и съответно да противоречат на институцията на Училищното настоятелство, което има по-представителни функции.

Според предложението на Синдиката на българските учители обаче в този Обществен съвет трябва да се включи и представител на национално представителните синдикати, за да може да се осигури прозрачност и отчетност на управлението на средствата в едно училище. Освен това, за да се превърне този Обществен съвет в действително работещ орган, той трябва да се събира не веднъж годишно, както е записано в проектозакона, а най-малкото веднъж на три месеца. "Целта е този Обществен съвет реално да въведе гражданското начало в системата на училището и тази смела стъпка трябва да бъде доведена докрай”, коментира Янка Такева. 

Сред предложенията на Синдиката на българските учители за допълнения и промени в законопроекта могат да се откроят и изричното настояване за формулировки за запазване на авторитета и достойнството на българския учител, както и за гарантиране на неговото кариерно развитие. "На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на педагогическите специалисти е недопустимо”, гласи предложението на Синдиката на българските учители. 

В унисон звучи и настояването на СБУ да се запише като задължение на учениците  - "да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие спрямо тях, включително педагогическите специалисти и персонала в  училище.”

Предложението за промяна вменява задължение на директорите на детски градини и училища да осигуряват необходимите условия за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

Освен това от синдиката предлагат да се намали броят от 3 на 2 на децата със специални образователни потребности, които могат да бъдат приемани в група. Предложението се прави във връзка с това, че тези деца имат нужда от индивидуална работа, а това на практика не би било възможно при група от 15 деца или в паралелка от 26 ученици. На практика в училищата липсват и професионално подготвени кадри за това.