Ситуацията със задържането в редица държави членки предизвиква сериозно безпокойство. Ето защо трябва да продължим да полагаме усилия за прилагането на надеждна и хуманна политика чрез практики, които да гарантират основните права и достойнството на всички лица, независимо от статута им на мигранти. Това заяви Сесилия Малмстрьом, комисар по вътрешните работи, цитирана от пресслужбата на Европейската комисия.
Малмстрьом подчерта, че Директивата за връщането на чужденците е оказала положителен ефект върху националното законодателство и практики. Тя бе движеща сила за промяна по отношение на доброволното напускане на територията и мониторинга на принудителното връщане. "Директивата допринесе за цялостното намаляване на максималните срокове за задържане в ЕС и спомогна за насърчаването на алтернативи на задържането", каза още еврокомисарят.
Въпреки положителни промени, според нея, практическото прилагане на директивата и на политиките за връщането като цяло може още да се подобри.
Малмстрьом смята, че усилията трябва да се насочат към свързаните с условията на задържане аспекти, по-систематичното използване на алтернативи на задържането, въвеждането на независими системи за мониторинг на принудителното връщане, цялостната ефективност на политиката (напр. по-бързи процедури и по-висок процент на доброволно върнати лица).
Данните показват значителна разлика между броя на лицата, за които е било издадено решение за връщане (около 484 000 през 2012 г., 491 000 през 2011 г. и 540 000 през 2010 г.), и лицата, които са напуснали ЕС вследствие на това (приблизително 178 000 през 2012 г., 167 000 през 2011 г. и 199 000 през 2010 г.).
Основните причини за неосъществяването на връщането са свързани с проблеми от практическо естество при установяването на самоличността на подлежащите на връщане лица и при получаването на необходимата документация от органите на държавите, които не са членки на ЕС. Ето защо подобряването на сътрудничеството с държавите извън ЕС е от съществено значение за повишаването на ефективността на процедурите за връщане.
Като цяло Европейската комисия е набелязала пет основни области на действие:
Гарантиране на правилно и ефективно прилагане на съществуващите правила: Комисията ще продължи да работи с държавите членки за отстраняване на всички набелязани в съобщението пропуски. Тя ще обърне особено внимание на прилагането от страна на държавите членки на разпоредбите от директивата, които се отнасят до задържането на лицата, подлежащи на връщане, до гаранциите и правните средства за защита, както и до третирането на малолетните и непълнолетните и други уязвими лица в процедурите за връщането. Комисията ще използва механизма за оценка по Шенген, за да оцени съответствието с правилата в областта на връщането и засиления мониторинг на принудителното връщане.
Насърчаване на по-последователни практики, които съответстват на основните права: Комисията ще приеме "ръководство относно връщането", което ще съдържа общи насоки и най-добри практики. Тя ще подкрепи усилията, положени от Съвета на Европа, за кодифицирането на подробни стандарти относно задържането.
Доразвиване на диалога и сътрудничеството с държавите извън ЕС: Темите за връщането и обратното приемане ще продължат да бъдат разглеждани по последователен и балансиран начин в диалозите за сътрудничество със страните извън ЕС, като глобалния подход към миграцията и мобилността и партньорствата за мобилност. Ще бъдат увеличени усилията за изграждане на капацитет в страните извън ЕС, например за подобряване на способността им да предоставят помощ и подкрепа за реинтеграцията на завърналите се лица.
Подобряване на оперативното сътрудничество между държавите членки по отношение на връщането: Комисията ще използва Европейската мрежа за миграцията като платформа за сътрудничество, особено за събирането и обмена на информация в областта на доброволното връщане.
Засилване на ролята на Frontex в областта на връщането: Координационната роля на Frontex в областта на съвместните операции по връщане трябва да нарасне още повече, като се гарантира спазването на общи стандарти, свързани с хуманното и достойно третиране на подлежащите на връщане лица. Трябва да се организират обучения по въпросите на връщането.