Един голям български юнак: Хаджи Димитър

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

 Кажи ми, пък ми вземи душата, 

аз искам, сестро, тук да загина!"

"Хаджи Димитър", Христо Ботев 

Хаджи Димитър е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28-годишен след тежко сражение на четата му с османски части. 

Димитър Николов Асенов е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.

През 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.

На 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.

През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. 

На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. 

На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Балкана става последното сражение на четата. В тази битка е тежко ранен самият Хаджи Димитър. Изведен е от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 10 август 1868 г. Погребан е на същото място.

Дванадесет години по-късно, през ноември 1880 г., костите са препогребани тържествено в двора на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен.

Обществеността на Сливен днес отбеляза 172-годишнината от рождението на Хаджи Димитър с полагане на венци и цветя пред  паметника на войводата и сливенските възрожденци на централния градски площад. 

От 1999 г. по решение на Общинския съвет рождената дата на  войводата в родния му град се чества като  "Ден на Хаджи Димитър". По този повод по-рано днес в родната  му къща, превърната в музей, се състоя урок по родолюбие, с  участието на ученици от училище "Христо Ботев" и художествени колективи при читалището "Хаджи Димитър 1937".