Електронното гласуване щяло да повиши избирателната активност

Електронното дистанционно гласуване ще увеличи избирателната активност, каза президентът на Кръглата маса на тема "Изборният процес: проблеми и решения”, организирана от него.   

"Със сигурност в недалечното бъдеще електронното гласуване ще бъде основен метод на гласуване в демократичния свят, с оглед напредъка на технологиите, но и в България, в резултат на въвеждането на електронното правителство. Видяхме миналата година колко много български граждани се преброиха в Интернет – 4,5 млн. Към днешна дата 5 млн. български граждани са в Интернет, 2,5 млн. български граждани са във Facebook. Не само младите биха се възползвали от електронното гласуване, а със сигурност и хората в неравностойно положение. А българите в чужбина са 100 % в Интернет", посочи Плевнелиев.  

Мотивът електронното гласуване да се превръща в нещо като "панацея", която ще "изцели" изборния процес у нас, е, че по този начин ще се повиши избирателната активност, особено на масово негласуващите млади, а и това ще минимизира ефектите от порочните практики с купуване на гласове и съмненията за контролиран вот.

Президентът изтъкна, че електронното гласуване не е новост за българското изборно право. Той напомни, че на изборите за народни представители през 2009 г. в определени секции беше проведено електронно гласуване с автоматизирани системи. 

"Проблемът пред електронното гласуване е как да се гарантира тайната на вота и свободата на волеизявлението", подчерта Росен Плевнелиев. "Трябва да се създаде правна уредба и механизми, които да гарантират тайната на вота при електронното и дистанционно гласуване. Миналата година Конституционният съд обяви като противоконституционна заложената възможност за експериментално електронно дистанционно гласуване с мотива, че има опасност от нарушаване на тайната на вота. В мотивите си Конституционният съд определи, че електронното гласуване само по себе си не е противоконституционно, тъй като се явява вид дистанционно гласуване, каквото е например гласуването по пощата, което се практикува от дълги години в други държави."

Според президента новият Изборен кодекс, приет от ГЕРБ, бил положителна стъпка и на негова база трябвало да се надгражда. Чрез него била осигурена правната уредба, която давала ясна регулаторна рамка за провеждането на всички видове избори. 

По думите на Плевнелиев с оглед на публичните дебати по темата можели да бъдат очертани и други два основни дискусионни въпроса. Първо, изборният процес като технология за провеждане на изборите. Второ, битуващото съмнение в обществото за съществуването на практики като купуването на гласове и контролирания вот. 

По отношение на изборния процес като технология на провеждане на изборите стояли може би най-много въпроси, които от години се дискутират в обществото. Един от тях е въпросът с избирателните списъци, подчерта Плевнелиев. 

"Ако разгледаме рейтинговата класация на Freedom House и тяхното ежегодно изследване "Нации в преход”, ще видим, че по показателя изборен процес за последните десет години България има устойчив рейтинг, който я нарежда сред страните с високи нива на демократичен изборен процес. За 2012 г. България получава рейтинг 2, резултат, близък до средното ниво за страните от Централна и Източна Европа. С най-добри показатели са Чехия и Полша, те имат рейтинг 1,25 за 2012 г. Зад България обаче са Унгария, с рейтинг 2,25, и Румъния, с рейтинг 3. Тази оценка трябва да повлияе положително на песимистите, но и да ни държи реалисти. Демокрацията и демократичният процес са едно постоянно усилие, в което са вплетени гражданите, партиите, институциите, медиите", заяви Росен Плевнелиев.

Според президента купуването на гласове и контролираният вот са предизвикателство към българската демокрация. "Купуването на гласове е проблем за демократичния изборен процес, но не е проблем, който може да се реши чрез изборното законодателство. Купуването на гласове е престъпление по Наказателния кодекс. Ето защо разговорът трябва да се води в тази плоскост, а именно правораздавателната система да потърси механизми за реални решения, а не единствено да се опитваме да отговорим на въпроса как реагираме на тази порочна практика."

Накрая държавният глава отправи апел към всички политически партии в страната да не мислят конюнктурно, а държавнически. Твърде често диалогът между тях се позиционирал на плоскостта на конюнктурното, на черния РR и оклеветяването на политическия опонент на всяка цена. По този начин дебатът се измествал от своя фундамент, политическите програми, управленските решения, фактическите идеи и ценности, които всички политици изповядвали. А това било от първостепенно значение за изборния процес. Само така можел да се възстанови диалогът между партиите, избирателите и доверието на избирателите към политиците.