Емиграция или обратно вкъщи?

Не знам дали си спомняте онова ТВ шоу през 90-те, чийто водещ беше българският актьор Тодор Колев и което се казваше "Как ще ги стигнем американците". Интересно, но точно за него се сетих онзи ден, докато четях в сайта на Ройтерс за едно ново проучване в САЩ, според което и в "Страната на неограничените възможности" все повече родителите издържат порасналите си деца.

Оказва се, че повече от 50% от родителите в САЩ помагат или са помагали в издръжката на порасналите си деца, засегнати от високата безработица и замразените заплати. Около 60% от 400-те родители, участвали в проучването на Националната фондация за финансово образование (NEFE) и Forbes.com, са заявили, че помагат финансово на децата си, които вече са завършили училище. Половината от тях им предоставят жилище и почти половината от тях им помагат със средства за ежедневните разходи.

За голям и все повече нарастващ брой млади хора в САЩ, изгледите не са обещаващи. Две трети от участвалите в проучването 700 младежи - на възраст между 18 и 39 години, които вече са завършили образованието си, казват, че са подложени на по-тежко финансово напрежение в сравнение с предните поколения.

Почти една трета от родителите признават, че за тях е било по-лесно да си стъпят на краката във финансов аспект, отколкото за техните деца сега. Те обаче са притеснени и за собствените си финанси. Завърналите се по домовете младежи често могат да се окажат проблем за своите родители.

30% от родителите казват, че са се отказали от уединението си, след като порасналите им деца са се върнали вкъщи, повече от една четвърт от родителите са теглили допълнителни заеми, а 7% са отложили пенсионирането си. Но проучването показва също така, че 42% от младежите, живеещи в домовете на родителите си, помагат в готвенето и чистенето, много от тях дават пари за пазаруване, разходите за сметки, наема или ипотеката на дома.

Е, явно американците ни стигнаха. Цифрите са красноречиви, но докато четях не можех да спра да се питам: Щом в САЩ младежите са така засегнати от безработица и липса на перспектива, то какво остава за младежите в България?

Вярно е, че тук връзката на децата с техните родители е някак по-силна или да го кажа по друг начин - по-различна и това е естествено следствие от действията на самите родители. Винаги те чакат да се прибереш с нетърпение, чувате се най-малко по 5 пъти в седмицата, искат да те задържат близо до тях, колкото е възможно по-дълго и винаги, когато тръгваш на път, ти пълнят чантата с толкова вкусотии, които не можеш да изядеш и за две седмици.

В Америка, всички знаем, не e така. Запознати сме с практиката младите американски граждани да напускат домовете си още на 16, 18, 21 години и да започват сами да се борят с живота. Именно затова много се учудих на цитираното по-горе проучване. Оказва се, че единственото, най-вероятното, което може да върне един млад американец в родния му дом, не е любовта или привързаността към родителите му, а фактът, че не може да се издържа сам.

Още повече ме учудва тази тенденция в сравнение с това, което предприемат младите българи, които не могат да се издържат сами. Вярно е – част от тях се връщат в родните си домове, някои дори никога не са ги напускали. Но най-често, докато американците се връщат вкъщи заради финансови проблеми, то българите емигрират и отиват да търсят финансова стабилност далеч от България.

И още по-странно, и още по-страшно е, че не искат да се върнат при никакви обстоятелства. Един от най-фрапантните примери беше с българите, живеещи в Либия, които неколкократно отказаха да се завърнат в България малко преди започване на военните действия в джамахирията. Страшно ми е да кажа и да го напиша, но аз го разбирам така: тези хора предпочитат да живеят в условията на война, отколкото в условията в родната ни страна.

След този случай започнах да си спомням за всичките си приятели, които преди години заминаха в чужбина (сигурна съм всеки от вас познава много такива хора) - за онези, които миеха чинии и тоалетни, но не искаха да се върнат, за онези, които спяха под мостовете, но не искаха да се върнат, за онези, които бяха арестувани, защото бяха нелегално пребиваващи в една чужда държава, но след като излязоха от затвора, дори не си и помислиха да се върнат в България.

Само преди часове премиерът на страната Бойко Борисов заяви, че за три години ще ги върне в България. По-точно, че ще върне българите от чужбина.

Още се боря с тази информация и се чудя дали да вярвам или не. Иска ми се да вярвам. Но в същото време знам каква е реалността. А тя е, че българите сме много горди. Най-горди сме обаче, когато сме далеч от България, България ни липсва, но имаме пари.