Ето какви промени в НПК предлага Сотир Цацаров

Главният прокурор Сотир Цацаров представи на министър-председателя Бойко Борисов експертен проект на Закон за изменение и допълнение на НПК, насочен основно към повишаване на ефективността на мерките за процесуална принуда. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата.

Проектът ще бъде представен на среща на главния прокурор с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Документът е изпратен и на председателите на всички парламентарни групи.

Докладът на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (28 януари) акцентира особено остро на въпроса за ефективното изпълнение на съдебните решения – "проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият”.

На 28.01.2015 г. ръководството на Прокуратурата оповести своята позиция по този доклад. В нея бе посочено, че в кратък срок ще бъде представен публично експертен проект за най-належащи минимални изменения в НПК.

Основните предложения са:

- дефиниране на най-леката мярка за неотклонение "подписка” като забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган и въвеждане на система за контрол за спазване на тази забрана посредством периодична регистрация в службите на МВР;
- въвеждане и на обезпечителна функция на мярката за неотклонение "гаранция” /по отношение на държавни вземания, произтичащи от наложено наказание глоба или конфискация, както и от присъдени разноски в наказателното производство/;
- задължение за съда, при вземане на мярка за неотклонение "домашен арест”, да определя и адреса, на който тя ще се изпълнява; въвеждане на контрол на забраната обвиняемия да напуска жилището си чрез средства за електронно наблюдение;
- отнемане на документите за самоличност на лицата, на които е наложена забрана за напускане пределите на страната, като им се издават заместващи документи;
- задължение за прокурора да изпълни писмените указания на горестоящия прокурор, само ако те са и мотивирани, като може да поиска тяхната проверка по служебен път от съответната по-горестояща прокуратура;
- създаване на механизъм за призоваване и връчване на книжа на народни представители и общински съветници – чрез председателя на Народното събрание или председателя на общинския съвет;
- разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи да се дава предварително от председателя на ВКС или от изрично оправомощен негов заместник, по искане на главния прокурор или оправощен негов заместник;
- създаване на процесуален механизъм за възлагане на разследването на дела на следовател от състава на Националната следствена служба;
- разследването да се провежда от следователи по дела за определени тежки умишлени престъпления /разделите "Убийство”, "Отвличане и противозаконно лишаване от свобода”, "Принуда” и "Разврат”/, когато тези престъпления са извършени от непълнолетни лица;
- въвеждане на възможност за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка след постановяване на присъдата: когато подсъдимият е признат за виновен с наложено ефективно наказание "лишаване от свобода” и е налице реална опасност той да се укрие; приема се, че такава реална опасност е налице при наложено наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното;
- въвеждане на задължение за присъствие на подсъдимия в заседанието на въззивния (второинстанционния) съд по дела с обвинение за тежко престъпление;
- промени в подсъдността на специализирания наказателен съд: опит за "разтоварване” на специализираните органи на съдебната власт с цел концентрирането им само върху най-тежките случаи на организирана престъпност;
- включване в делата, подсъдни на специализирания наказателен съд и тези по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс - "Престъпления против републиката”;
- съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

На министър-председателя (чрез него – на Министерския съвет), както и на парламентарните групи е отправено предложение, ако счетат предложенията за основателни, да предприемат действия за упражняване на правото им на законодателна инициатива, на основание чл. 87 ал. 1 от Конституцията на Република България.