За какво харчат най-много българите

В последните години най-големите харчове на българите са за храна и за комунални нужди. Това показват и последните данни от анализа на Евростат.

На първите позиции категорично са парите, които семействата дават за храна и за поддръжка на дома, в това число влизат плащанията на вода, електричество и горива за отопление. За всичко това домакинство през миналата година е отделяло по около 18.5% от общите си разходи.

Интересното е, че макар да се водим най-бедната страна в Европейския съюз, близо 50 000 нашенци имат на влог над 100 000 лв.

По данни на националната статистика през миналата година българинът е харчил за храна по 3510 лева на домакинство и по 1463 лева на човек. Разходите за жилището са втори по размер с по 1598 лева на домакинство и по 666 лева на човек. Третото място в класацията е транспортът - по около 800 лева на домакинство и по 330 лева на човек. Следва здравеопазването - по около 600 лева на домакинство и по 250 лева на човек, а за алкохол и цигари - по 489 лева на домакинство и по около 200 лева на човек.

В същото време през миналата година домакинствата в ЕС са отделили близо 2 трилиона долара или около 25 процента от общите разходи за поддръжка на жилищата, за вода, отопление и други горива, т.е. върхът на пирамидата е бил обърнат към жилищните нужди на европейските домакинства, отчита Евростат. Най-високи са били жилищните разходи в Дания - около 30 на сто, Финландия - 28 на сто, Франция и Швеция - по 26 на сто, Чехия и Великобритания - по 25 на сто и др. Следващият най-голям разход за домакинствата в ЕС е бил за транспорт - 13 на сто.

За храна, но без алкохол, европейците са отделяли по 12,3 на сто; за различни видове сервиз и услуги - по 11,5 на сто; за култура и ресторанти - по 8,5 на сто; за алкохол и цигари - по 4 на сто и за здравеопазване - по 3,9 на сто. Най-нисък дял от разходите на европейските домакинства е бил отделян за комуникация - 2,5 на сто и за образование -1,1 на сто, отчита Евростат.