Загина той, но той живее: Гоце Делчев

"...Отцепленията и разцепленията (в освободителното движение - бел. ред.) никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест..."

Гоце Делчев до Никола Малешевски

Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Роден e на 4 февруари 1872 г. в Кукуш в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 г. постъпка като юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си (участва в социалистически кръжок). Учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско.

Активен деец на македонската организация от 1894 г., когато се свързва с Даме Груев, един от основателите на ВМОРО. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО.

Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г. Заедно с Гьорче Петров изработва програма и устав на Организацията. Задграничен представител ВМОРО в София. Главен ревизор е на четите. Гоце Делчев е фактически ръководител на ВМОРО. 

Като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Гоце Делчев е изразител на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос чрез непосредствено присъединяване на областта към Княжество България.

Стои зад идеята, че Македония трябва да се обособи като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица като република в бъдеща Балканска федерация.

В същото време той не изключва и възможността автономна Македония, по примера на Източна Румелия, да се присъедини към България. Гоце Делчев определя себе си и славянското население в Македония като българи.

(И до 1945 г. никой не е поставял тези чувства и разбирания, изразени от самия войвода, под съмнение. Много известни хора, включително поетът Пейо Яворов (заедно с Гоце на снимката - бел. ред.), са били приятели и съратници с него и неговото българско самосъзнание за тях е било нещо саморазбиращо се.      

Обаче официалната гледна точка в Република Македония определя Гоце Делчев като етнически македонец. Тезата на Гоце Делчев и на ВМОРО, че Македония ще извоюва своите права след вътрешна подготовка и въстание отвътре, както и относителната самостоятелност на организацията от българската държава, според македонистката интерпретация e израз на сепаратизъм спрямо България и българите.)

Гоце Делчев е привърженик на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес на ВМОРО (взети в негово отсъствие) от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Защото, въпреки постигнатите успехи в организационното изграждане на ВМОРО, Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание.

Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както и договарят промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони на Битолския и Одринския революционни окръзи и в нея да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

На път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско (днес Веви, Гърция). Турска потеря през нощта на 3 срещу 4 май 1903 г. блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит.

Но войводата още приживе се превръща в легенда. Както пише Яворов, "който само един път го бе видял, никога вече не можеше да го забрави. Загина той. Но той живее. Пред нас върви неговият светъл образ и ни озарява пътя към свободата. Неговият безсмъртен лик е най-съвършеният израз на духа и на под­визите на народа, който се бори за един свободен живот.

Безбройни са вече имената на ония другари великани, които паднаха и падат и които изумиха света със своя героизъм и със своята беззаветна самоотверженост. А техният учител беше Гоце Делчев".

Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

"Петнадесет часа – спомня си г-н Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", пише Пейо Яворов в самия край на биографията си за Гоце Делчев.