Замразяват съдебната реформа до изборите

Правосъдният министър Христо Иванов вероятно ще замрази съдебната реформа до местните избори през есента. Това заявил самият той на пред съдии в Бургас в петък вечер, предаде репортер на БГНЕС.

Причината за отлагането, по негови думи е, внасянето на промените в Закона за съдебната власт в парламента с необходимостта от допълнителни обсъждания с магистратите. Представеният преди точно един месец съдебен закон бе остро разкритикуван от съдии, прокурори, следователи и академичната общност, а част от текстовете обявени за опасни и дори противоконституционни.

Първоначално ръководството на правосъдното министерство възнамеряваше да внесе промените в ЗСВ за гласуване от Министерския съвет през втората половина на юли. Зад формулировката, че са необходими още дискусии, свързани със съдийското самоуправление и ролята на общите събрания на магистратите, декларациите за имуществено състояние и кариерното израстване в съдебната система, както и за електронно правосъдие, Иванов на практика "замразява" съдебната реформа някъде до местните избори, които ще се проведат на 25 октомври.

Трудно би могло да се допусне, че обществени дискусии биха били възможни в месеците юли и август, когато е и съдебната ваканция, така, че най-ранното им провеждане може да се очаква през втората половина на септември и през октомври.

Магистрати заявили пред агенцията, че вероятно зад отлагането на реформата има скрити причини. През есента предстои смяната на четирима от членовете на Конституционния съд. Едно от притесненията на ръководството на правосъдното министерство е част от идеите за съдебна реформа да не бъдат атакувани пред Конституционния съд (КС).

Ако това се случи сега, то има голяма вероятност предложенията да бъдат обявени за противоконституционни. Евентуален друг състав на КС, попълнен с четирима нови членове от квотата на президента, на парламента и на съда, би могъл да се отнесе с по-голяма подкрепа с идеите на Христо Иванов и дори да се стигне до преразглеждане на прословутото решение №3 на КС, което предоставя единствено на Велико Народно събрание да променя основния закон в частта за съдебната власт. Друга причина за отлагането на реформата може да се крие в предстоящата смяна на инспекторите в Инспектората към ВСС. Управляващите, които са вносители на промените в конституцията, биха могли да изтъргуват подкрепа за ремонта й и от депутати от БСП и ДПС, срещу уверението, че опозицията ще получи възможност да излъчи част от новите инспектори на съдебната власт, които предстои

Народното събрание да избере. Промяна на Конституцията без подкрепа на част от депутатите от БСП и/или ДПС е теоретично невъзможна, а засега и от двете партии се обявяват категорично против.

Без значение каква е истината за отлагането на реформата, на 30 юни ще се проведе ключово заседание на Временната комисия за промяна на конституцията. На него се очаква да бъдат обявени становищата за промяна на основния закон на ВСС, на върховните съдилища, прокуратурата и следствието, Инспектората към ВСС и на Висшия адвокатски съвет. На заседанието на комисията на 3 юли (петък) ще бъдат изслушани и становищата на неправителствени организации и на академичната общност.

За 7 юли (вторник) е насрочено заседание, на което е планирано членовете на комисията да проведат и първо гласуване на предложенията за промени на Конституцията. Тогава ще стане ясно дали на този етап в Народното събрание има нагласа за осигуряването на минималното мнозинство от 160 народни представители за промяна на основния закон. Засега депутатите, които са декларирали подкрепа са едва 132.