Защо българският Студентски град не може да бъде кампус?

Да се построи нов Студентски град в село Лозен. Да се въведе вечерен час, да се затворят заведенията, да се забрани продажбата на алкохол. Да се увеличи полицейското присъствие в района на общежитията.

Това са само част от предложенията, които бяха направени в последните седмици по повод на поредната трагична случка в софийското гето Студентски град. Да, "гето", защото, ако сравним този софийски квартал, отреден навремето за студентите, с един типичен американски студентски кампус, то действително Студентски град заприличва повече на място за алкохолен туризъм, разюздани нощни забавления и хаос. 

Това положение привлича немалко предложения за реформи и драстични мерки, част от които имагинерно приложими в реалността. Тук няма да даваме поредната идея за Студентски град, а само ще представим живота и реда в един кампус в Америка.
Разказът е на Тодор Тодоров, преподавател от 25 години в щатския Калифорнийски политехнически университет - San Luis Obispo.

В студентското градче живеят от 15 до 19 000 младежи – това е максималната бройка студенти, които могат да бъдат приети различните специалности на университета. Те варират от математика, физика и всички точни науки до хуманитарни специалности и музициране.

Студентското градче е разположено в близост до самия град, но отделено с пътни артерии и паркове. Ограда има на много от местата, които граничат с жилищни пространства, но е видно, че целта й не е нито да скрива какво става вътре, нито да бъде сериозно препятствие.

В самия кампус се влиза от няколко КПП-та, където има и охрана. Достъпът обаче в никакъв случай не е много строг и на практика през деня всеки може да влезе и да се разходи. Ако това става с автомобил – охраната ще запише номера му.

Всъщност университетът разполага с огромна територия всъщност. В кампуса са разположени сградите на аудиториите, кабинетите, лабораториите, самите общежития. Собственост на учебното заведение са още и опитни полета, оранжерии, ферма със селскостопански животни, цехове за производствена дейност. Тези територии също са долепени до самия кампус.

Повечето от сградите в кампуса са на няколко етажа – предимно обаче до 4, това се отнася както за учебните блокове, така и за общежитията. В тях има стаи с различни условия – от апартаменти с четири стаи, като студентите споделят общ хол и кухня, до стая, където заедно са настанени по двама студенти. В студентските блокове има специални помещения, обзаведени като читални, където студентите могат да учат и подготвят домашните си. Такива читални има и в повечето сгради с учебни зали и аудитории, въпреки че има и отделна библиотека, която работи до късно вечер – 23 часа.

В кампуса има и заведения – пицарии, ресторанти (повечето на самообслужване), закусвални, сладкарници. Има и няколко дискотеки, а в топлите вечери на централния площадче се организират и танци на открито. В университетското градче има басейни, спортни зали, кортове, игрища, дори и театър. Именно тази сцена се използва и от целия околийски град, тъй като тя е единствената с акустика за класически концерти. В студентското градче има и магазини за хранителни стоки и една голяма книжарница, в които може да се купи всичко от първа необходимост. На практика – един студент може да влезе в кампуса и да не излезе до края на обучението си.

Освен ако не иска да си купи алкохол, защото в цялото студентско градче и във всички заведения алкохол не се продава. Никакъв, дори и бира.

Това е част от реда в кампуса на щатския калифорнийски университет, като ползването на студентско общежитие е задължително за първата година на обучението.

Във втори курс студентът може да излезе на квартира, отвъд оградата. И точно с такава цел, долепени до кампуса, има няколко жилищни квартала с малки до 4-ри етажни блокчета. Те са частна собственост или на инвестиционни фондове и наемите са свободни, но подобни на заплащането за общежитията. В тези квартали граждани и семейства не живеят. На практика финансите, които ще се вложат за обучението на студента, ако той живее в кампуса или в тази част, няма да се различават особено много.

Как се поддържа редът в кампуса – от една страна има университетска полиция, която е като подразделение на щатските органи, но патрулира само в градчето. На много места има телефони за връзка, а и паник-бутони. Освен това в самите общежития има охрана, а всеки етаж по един отговорник. Това обикновено е студент преди дипломиране. Той има за задача да следи за реда на етажа, включително да не се внасят алкохол и наркотици, и е напълно официален. За тази отговорност получава заплата - обикновено университетът покрива таксата за общежитието му.

Заедно с постъпването си в университета студентите подписват договор за едногодишен наем и заплащат таксата за целия период. В договора се включват и условия за вътрешния ред – внасянето и употребата на алкохол и наркотици са абсолютно забранени. При първо нарушение се направи забележка, второ нарушение също може да мине само със забележка. Третото обаче води неминуемо до прекратяване на договора за общежитието и изхвърляне от кампуса. Без да бъдат върнати предплатените за цялата година пари. Ако нарушението на правилата за вътрешния ред е тежко (внасяне на алкохол, напиване и изхвърляне на бутилки през прозореца, например) изгонването може да стане още от първия път, категорично и без право на обжалване. И отново без право да бъдат върнати парите.

На практика животът от едната и от другата страна на оградата не се различава особено много, тъй като и в жилищните кооперации на свободен наем има охрана. Купони например могат да се правят само ако събирането е с по-малко от 15 души. Ако купонджийте са 16 или 17 охраната и полицията разтурят вечеринката. При второ нарушение договорът отново се прекратява.

Въпреки охраната и въпреки строгите условия на договорите и в калифорнийския студентски град се случват шумни купони, напивания, сбивания и престъпления. Както в софийския. Преди десетина година има и случай на изчезване на момиче, предполага се – убийство.

Всеки един по-сериозен случай на престъпване на реда и правилата намира отражение в медиите, което веднага отразява на репутацията на самия университет. И тъй като между учебните заведения в Америка конкуренцията е жестока, принципите на пазарната икономика регулират търсенето и предлагането, съответно влияят и на условията, които самите университети се стремят да поддържат.

При избора на учебно заведение за децата си, един от критериите на родителите е точно сигурността и реда в кампуса, а репутацията е важна за качествената инвестиция. Родителите търсят гаранция за вложените средства, тъй като и твърде често образованието на децата се плаща с кредит. Това е инвестиция, при която всяка една издънка на детето може да струва скъпо и да се плаща дълго. Ако студентът наруши правилата за вътрешния ред това може да стане факт от финансовото досие. А от финансовото досие зависи всяка една бъдеща крачка, дори и оперирането с обикновена кредитна карта. Именно финансовият стимул е решаващ за отношението на родителите – те не желаят да плащат четири годишен купон. Така самите университети са заинтересувани да следят за "хигиената" на живота в студентското градче и в мерките са безкомпромисни.

И тук идва темата за контрола. В Америка е забранена употребата на алкохол до 21-годишна възраст. В университета учат предимно такива младежи. И те не могат – наистина не могат – да си купуват алкохол - в магазините в кампуса, защото няма, и в магазините извън кампуса, където има алкохол, но просто няма да им го продадат. Контролът върху спазването на забраната се осъществява неизменно.

Ако един студент иска да си закупи дори и бира, ще му трябват документи за самоличност и навършени 21 години. Тези две неща ще му трябват и в бара, и в ресторанта, и в дискотеката, и в магазина. Действително забраната се спазва, тъй като продавачката или касиерката също са контролирани – и то не само от камери, а и от самото общество. Ако те заобиколят закона, най-вероятно стоящият отзад на опашката ще сигнализира съответните власти. И това няма да се счита за донос или ковладене, а полицията ще си свърши работата – веднага и солено.

Така, за да се направи студентски купон с алкохол, самите студенти трябва да намерят по-възрастен от тях, който да им закупи алкохол и да поеме риска и отговорността за това (според наказателния кодекс).

Това са три механизма за контрол над студентския живот: родителският интерес и интересът на учебното заведение съвпадат, а гражданското общество е постигнало съгласие по въпроса – както за употребата на алкохол от лица под 21 години, така и за спазването на законите.

При все това купони, напивания и сбивания не липсват. Тодор Тодоров ни разказа случай от университета в Санта Барбара, където в част от общежитията били отворени заведения с консумация на бира. Този квартал моментално се е превърнал в гето, наричан така и от самите американци. Според Тодор Тодоров решаващо за обстановката в България е именно струпването на огромно количество млади хора в гето, над което университетите нямат никакъв контрол и обвързаността с родителите е много слаба. Отделно на това самото общество не е заинтригувано да следи какво се случва със следващото поколение, фигурата на полицая е изключително злепоставена и няма съгласие по въпроса за спазването на законите.

"Ако тук, в Америка, се формира кампус с условия като българските, но и с такава околна среда, и тук веднага ще се случи точно същото", коментира Тодор Тодоров.