Защо политическите лидери се боят от мажоритарния вот?

Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда. От 2001 до 2004 г. тя работи като първия омбудсман на Софийска община.

Експерт е в сферите на местното самоуправление, антикорупционните политики, гражданското участие в демократичния процес и изборния процес.

През 2011 г. институтът, който тя ръководи, подава жалба до Административен съд София – град срещу Централната избирателна комисия (ЦИК) заради отказа й да предостави достъп до нейни стенограми и протоколи от заседания.

Какво очаквате от изборите и кога ще се проведат според вас?

В началото на юли ще се проведат, защото август е сезон на отпуски и не е подходящ за избори.

Изборният кодекс е най-тежкия въпрос, по който няма съгласие. Имаше среща на опозицията и управляващи с посланици от ЕС, за да бъде обяснено, защо зацикли разглеждането на изборния кодекс. Моето очакване е той да започне да се гледа отново възможно най-скоро в пленарна зала.

Какви промени би трябвало да се направят, за да може да кажем, че ще имаме прозрачни избори?

Това, което моята организация е отстоявала, е че ние искаме много ясно разписан статут на наблюдателите. Нашият статут е крайно ограничен, ние можем да наблюдаваме само изборния ден - от момента на откриването до момента на закриването. Местният наблюдател трябва да има статут като на международните наблюдатели - да имаш право на наблюдение от всеки етап. От печатането на бюлетините, заседанията на различните комисии, изборния ден, въвеждането на данните, оповестяването им. Всеки един процес трябва да бъде открит за наблюдение, а в България не е така и няма съгласие това да се случи, защото управляващата партия не вярва, че наблюдението е един от елементите за вдигане на доверието в процеса, нямат разбиране за това. Дори се създаде условие за препречване на наблюдението, тъй като имаше изискване на управляващото мнозинство наблюдателите да са задължително членове на неправителствени организации, което щеше да бъде крайно ограничително условие, но слава богу с оглед на силното противопоставяне на неправителствените организации и медии бе преосмислен този момент.

Стана ясно, че ПАСЕ продължава мониторинга спрямо България.

Това е много лоша оценка и е показателно, че ние не напредваме, макар че определени елементи от наблюдението отпаднаха вчера. Останаха 3, които са ключови - съдебна система, избирателен процес, свобода и собственост на медиите. Това е оценка на международната общност, че на практика нашият напредък в тези 3 области не е достатъчен, за да отпадне наблюдението, а и всички ние знаем, че това наистина е така. В България има много сериозни дефицити по отношение на върховенството на закона, свободата на медиите и честността на изборния процес. В този смисъл тази оценка е напълно релевантна.

Докога очаквате да продължи този мониторинг?

Дотогава, докогато Парламентарната асамблея получи достатъчно доказателства от българската страна, че за решаването на тези проблеми има воля и има някакво развитие.

Как ще протекат изборите през юли ще е един от ключовите индикатори дали тази област ще остане или ще отпадне от мониторинга. Тези решения са политически, но те се взимат на основата на наблюдаваната страна - приети закони по отношение на такива политики и достижения, и се преценява, какво да се предприеме. Лош индикатор е, че ние закъсняваме и няма изглед да бъдем приети в Шенген. Ние сме под някакво масирано наблюдение като под карантира. Институциите в пълен обем не могат да покрият стандартите на нашите партньори за демократичен и правов ред.

ПАСЕ отправи препоръки, но част от тях не се приемат по неясни причини. Защо според вас?

Това е също като референдума - война, в която няма истински аргументи. Едно от основните неща, заради които опозицията напусна преди Коледа пленарната зала е именно не това, че има спор, кое да остане и кое да отпадне, и кое да се приеме, а защото управляващото мнозинство използва механичното си мнозинство без да дава аргументи в залата, защото прави едно или друго нещо, което е неприемливо, когато трябва да постигнеш консенсус. Изборният кодекс, колкото и да е политически, той е закон. Колкото и всяка политическа партия да измерва в него своите ползи и своите разходи, колкото и да е трудно да се постигат тези баланси, те трябва да бъдат постигнати. По този начин, по който не даваш аргументи, а механично пускаш машината за гласуване, ти взривяваш опозицията, защото тя няма, какво друго да прави освен да изтъква своите аргументи и да очаква аргументите на мнозинството. Това е парламентарната демокрация, тя няма друг инструментариум.

Тя има инструментариума на доказателствата и аргументите в зала, които трябва да бъдат чути и на базата на това да се постигне решение. Когато управляващото мнозинство отказва категорично да посочва своите аргументи, а прибягва до най-различни прийоми, с които само да наложи своето механично мнозинство, така се достига до този разрив и тази изолация, в която изпадна ГЕРБ по отношение на изборния кодекс. Основните въпроси, които са се дискутирали на срещата между опозиция, управляващи и посланиците от ЕС са свързани именно с това. Посланиците са посочили, защо е толкова важно опозицията да се допусне до управлението на комисиите, защо избирателните списъци изглеждат по този начин, а не могат да се актуализират и прочистят от мъртвите души на българския преход. Това е вечната тема-евъргрийн, за мъртвите души. Защо не могат да направят нещата, така че да има повече доверие в процеса. В изборите трябва да има доверие, за да може да бъде признат един резултат и да се осигури легитимност при смяната на властта или оставането. Ако никой не вярва в правилата и правилността на тяхното изпълнение изборите няма как да произведат легитимно доверие.

Не мислите ли, че това доверие ще се повиши, ако се промени системата, така че да не гласуваме всеки път сляпо за някои партии и лидери, а да може да гласуваме за хора?

Нали видяхте, че в Изборния кодекс има заложена възможност за гласуване с преференция за листата и без да има някаква причина тази преференция беше отменена и то пак по предложение на управляващото мнозинство, макар че те отричат да е така. Предложението да отпаднат преференциите няма вносител, но така или иначе е гласувано с техническото обяснение, че така или иначе не могат да се отпечатат интегрални бюлетини и ние няма да гласуваме на тези избори така. Това е толкова арогантно съобщение, но по него има доста висок консенсус. Това не беше битката на битките - дали да останат преференциите, това не възбужда политиците и опозицията и управляващите нямат интерес тази норма да е работеща.

Това какво означава - че те нямат силни фигури?

Това означава, че те не могат да се лишат от властта на политическите централи и от това те да подреждат листата по начина, по който техните лидери казват. И не само лидери, спонсори и олигархията казват и всички, които участват, когато се подреждат листите. Точно в този парламент беше експлицитно доказано, че в листите на челата на Атака например се държат със записни заповеди. Тези записни заповеди къде отиват? Тук става въпрос за подчинение на лидера на централата, за обезличаване на политическото представителство. Парламентът става все по-безличен, все повече в него откриваме някакви представители, които защитават някакви ясни политики. Нас предпочитат да ни питат за "Белене", от което нищо няма да излезе, но не ни питат, какъв да е прагът на преференцията, което със сигурност ще ангажира много повече хора и ще им е много по-важно и ще е много по-лесно да се обясни, защо ще е добре и защо няма да е добре.

Преди години на изборите в Германия един от лидерите подаде оставка, защото не беше избран мажоритарно. Сергей Станишев например не влезе мажоритарно на последните избори у нас?

Иван Костов също. У нас лидерите се страхуват, че няма да бъдат избрани мажоритарно. Те се боят да не бъдат бламирани от собствените си поддръжници. Нали си представяте, как апаратът на една партия подрежда най-доверените хора на челата на листите и в един момент имаш правила, които могат да преподредят тези чела и апаратчиците не могат да влязат в парламента. Как се удържа тази група? Най-големият страх е от това да не се бламират ръководствата на партиите от редови членове и поддръжници на тази политическа сила т.е вътрешнопартийната демокрация, как вътре се израства, как вътре се прави политическа кариера, как се движиш в йерархията. Така се плашат елитите и на опозицията и на управлението. Това е безусловно и го показа начина на реакция, когато поискаха да отпадне преференцията. Твърде малко бяха хората, които излязоха да я защитават от сърце. Бяхме свидетели на едно смълчаване.