Златен фонд на българската наука

За съжаление, характерните за Просвещението и ранномодерната епоха пиетет и уважение към труда на учения, почти отсъстват в постмодерното общество. Множествеността на елитите, дори и в страните с най-високо заплащане на модерния труд, по-скоро маргинализира изследователя и преподавателя, за сметка на бизнесмена, и особено на псевдоелитите от сферата на шоубизнеса и спорта.

И докато зрелищата са в центъра на публичното внимание и не слизат от екраните, страниците и сайтовете на медиите, трудът и авторитетът на учените девалвират. Парадоксите на нашето време са блестящо описани от големия журналист Джордж Гарлин. Парадоксът на българската наука е, че хората, които са създали и създават начина на живот на съвременните българи, и на които до голяма степен дължим своя прогрес, остават в сянка.

В това отношение изданието без съмнение ще има своя принос, популяризирайки тези имена. Защото да правиш наука в България в нашето трудно време – това е духовна мисия. Именно на тази духовна мисия акцентира "Златният фонд на българската наука”.

Златният фонд ни среща със световноизвестни членове на научната общност у нас като големия български византолог чл.-кор. Аксиния Джурова – една жена, за която "усещането да държи старинен ръкопис в ръцете си е неуписуемо”, акад. Александър Попов, зам-председател на БАН, с ценния завет за "родовата памет като ценност и отговорност”, акад. Иван Юхновски, известен със своето уравнение, с научните си постижения в областта на химията, с участието си в комисията по присъждане на Нобелова награда в тази област.

Публикувано е интервю и с един от най-известните лекари – проф. Александър Чирков, който също отбелязва, че Академията на науките "излъчва знание и го споделя с другите”...

Сред интервюираните учени са още проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет - София, големият български зоолог с над 160 научни статии и 800 цитирания у нас и в чужбина акад. Васил Големански, големият български историк акад. Георги Марков, председателят на Съюза на българските учени проф. Дамян Дамянов, проф. Донка Петканова, която има огромен принос за развитието на Кирило-Методиевото дело и др.

И за всички тях, както и останалите учени, чиито имена ще се съхраняват в златния фонд на българската наука, важи едно важно правило, формулирано от траколога проф. Валерия Фол  - че "в работата на учения е важно и вдъхновението”.