И доставчици на интернет се оплакаха от ACTA

С въвеждането на АCTA презумпцията за невинност и анонимност на потребителите в интернет изчезва тотално. Това каза председателят на Сдружението на независимите интернет доставчици Страхил Иванов.

Той обясни, че потребителите ще могат да бъдат санкционирани само на база на някакви съмнения, без да са необходими доказателства за това.

Потребителите на виртуалното пространство могат да станат жертва на всякакви злоупотреби от страна на най-различни организации, които са решили да защитават интересите си.

"Дори ако решите да споделите с някой, че не сте доволни от дадена търговска марка, компанията може да реши, че това е нарушение на правата ѝ и да ви санкционира", даде пример Страхил Иванов.

АCТА говори за предполагаеми нарушения на някакви права, а не за конкретни нарушения. Това означава, че санкциите може да са на база предположения.

ACTA ще сложи край и на анонимността в интернет, посочи председателят на сдружението. Той обясни, че до този момент единствената организация, която има право на достъп до личните данни на потребителите е МВР.

С въвеждането на международния договор, само при съмнение за някакво нарушение доставчикът ще е длъжен да предостави личните данни на клиента си и пълна информация кога и какво точно е правил във виртуалното пространство.

АCTA отнема основни човешки права на потребителите, коментира Страхил Иванов. Той добави, че текстът в международния договор за борба с фалшификациите е твърде общ и създава предпоставка за всякакви санкции на потребителите и съмнения на праводържателите. От сдружението са на мнение, че текстът трябва да бъде по-конкретен.

Сдружението на независимите интернет доставчици се противопоставя на това международно споразумение и се обявява против договор, който създава фарс в интернет средата, заяви Светослав Димитров, изпълнителен директор на сдружението.

"Основният проблем за нас е, че се опитват да ни вменят задължения, нетипични за доставчиците на интернет услуги", коментира той. "Тези задължения са свързани с това ние да проследяваме трафика и да "снасяме" информация на носителите на авторски права за случаи, които сметнем, че са нарушения", допълни Светослав Димитров. Той поясни, че става въпрос не само за нарушаване на авторски права, но и за нарушаване на патенти, марки, производство на фалшификати и др.

Идеята на АCTA няма да се реализира у нас, защото не е съобразена с техническото ниво и възможностите на бизнеса, смята Димитров. Той поясни, че за да може да се спазят изискванията на международния договор и интернет доставчиците да извършват пълно следене на трафика, ще са необходими стотици милиони евро само за инвестиция в хардуер, софтуер и човешки ресурс.

Интернет доставчици: Пълно следене на трафика в интернет не е възможно

Технически и практически не е възможно да се реализира пълното следене на трафика в Интернет, особено в такива големи мащаби, каза Страхил Иванов. Той посочи, че в България има над 1 млн. интернет абоната, а самите потребители са над 4 млн. души.

Искането и очакването от интернет доставчиците в световен мащаб е невъзможно да стане, за да бъдат спазени изискванията. За да се постигнат целите на АCTA, трябва да се промени изцяло структурата на интернет мрежата в глобален мащаб, което е невъзможно. Тя е толкова сегментирана, разделена и сложна и не подлежи на каквато и да е форма на такъв тип регулация, обясниха от сдружението.

Идеята е полицейските функции да бъдат вменени на интернет доставчиците, коментира Светослав Димитров.

В момента българските марки и праводържателите са добре защитени, тъй като страната ни е в ЕС и използва неговото законодателство. Според действащото законодателство в момента в България авторските права могат да бъдат защитени много добре, но това, което се предлага с ACTA, ни отвежда към една крайност, смята Димитров.

ACTA предвижда задължение към държавите, подписали договора, което включва предприемането на мерки за заложените в нея цели. ЕС има високо ниво на защита, затова измененията в законодателството ще бъдат минимални, но изменения все пак ще има.

България може да ратифицира договора с резерви, които да изключват изменението в законодателството.

Ако сегашното законодателство остане и то не бъде променяно, интернет доставчиците ще се съгласят с въвеждането на международното търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA.