Идва ли циганско лято?

През тази есен се очаква валежите да са около нормата, като има вероятност за малко по-топло време. Това каза в интервю за Агенция "Фокус” проф. д-р Валери Спиридонов, заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Наблюдава се тенденция на увеличение на екстремните явления. По-продължителни периоди без валеж, както и повече случаи с обилни валежи, се наблюдават през последните около 15 години, в сравнение с периода 1961-1990 година. Този период е базов за сравнения и се използва при оценките от всички метеорологични служби.

В период на Ел Ниньо, както вече се започна, 60-70% от зимите са с повече валежи и са по-хладни от нормите. Предстои да видим дали ще се реализира по-голямата вероятност, посочи той.

Затоплянето е най-разпространената хипотеза за климатични промени в следващите 40-50 години. Тя се основава на климатични модели, които показват увеличение на средните температури при някои от сценариите за количеството на парниковите газове. При различните модели това затопляне е различно.

НИМХ също имаме такъв модел. Според изчисленията, които са направени, до 2100 година той показва повишение до 3-4 градуса, като цяло за страната и намаляване на валежите в източната част с около 15-20%. Но в тези модели все още не са отчетени доста фактори.

Някои от тях няма и как да се включат, като изригването на мощни вулкани, например. Дори и малки промени в слънчевата радиация могат да доведат до сериозно изменение на атмосферната динамика. Това не може да се прогнозира, уточни проф. Спиридонов.

"Все пак, ако поддържаме вече изградената инфраструктура от язовири и напоителни съоръжения, подобна тенденция не би била страшна. Очакваме това да продължи и в следващите години. Но ще е прибързано да свързваме тази тенденция с настъпил климатичен обрат”, каза проф. Спиридонов.

Що се отнася до ледниците, засегнати са някои "морски” ледници. Това обаче е свързано повече с поведението на океанските течения. Тази област все още не е добре развита и прогнозите за тях все още са в зародишно състояние.

Проблемът е и в това, че няма достатъчно гъста мрежа от наблюдателни средства. До известна степен спътниковите наблюдения покриват тази празнота, но само те не са достатъчни, допълни той.