Изследване на Галъп: Поне 1.5 млн. българи вече са прекарали COVID-19

Голяма част от българите явно вече са преболедували Ковид-19. Това показват социологически резултати на "Галъп интернешънъл болкан". Данните са от независимо изследване "лице в лице", част от редовната програма на агенцията. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.

Агенцията направи множество изследователски вълни, които улавят динамиката и интензитета на разпространение на болестта и това дава основание да се направят важни количествени оценки. Данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на доказани и  регистрирани случаи, но както е добре известно, много заболели в лека  форма, не правят тест или правят т.нар. бърз тест в домашни условия и не се регистрират при положителен  резултат. Отделно, много са и случаите на почти безсимтомно преболедуване, когато на човек му е трудно да установи, че е болен. Именно поради тези съображения демоскопията е много полезна, особено при сравнително ниско ниво на тестване в страната.

16% от пълнолетните българи директно декларират, че са прекарали болестта – леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани. Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса. Тоест става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо постоянно у нас. Най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално.

Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика.

Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респ. в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65г./ и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас.

Директната готовност за ваксиниране е също близо една трета – 27% казват, че биха се ваксинирани, а 48% – не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и около 1%, които твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.

Кои са тези, които казват, че не биха се ваксинирали? Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора.

Последното означава, че като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. Също така, данни от мащабното по рода си международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната Асоциация "Галъп интертешънъл" показаха, че по тези показатели България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далече е от високо отрицание на ваксините. Повече може да видите ТУК.

Конкретната калкулация сочи, че сред онези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксиниране скача до повече от две към едно. А сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране.

Любопитна подробност е, че групата на привържениците на властта е по-склонна към ваксинация – явно сред тях декларативното желание за ваксиниране се чете и като доверие, и като лоялност. Макар в случая не това да е водещият белег на разделение, той следва да се има предвид, защото сочи потенциална политизация дори и в тази тема. А това би било опасно. Впрочем, изследването регистрира, че – към днешна дата – пандемията у нас вероятно ще се отрази на избирателната активност, но не толкова драстично.

В обобщение – новината е по-скоро добра, близо сме до изход от кризата, ако бързо ваксинираме желаещите. И не бива да се забравя – следва да се спазва дистанция и избягване на струпвания, както и да се съблюдава редовна хигиена (за нея може би вече дори няма нужда да се напомня).

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари 2021 г. сред 1011 души по метода "лице в лице". Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души. Изследването е възложено, проведено и финансирано от "Галъп интернешънъл болкан".