Лято е и на никого не му се работи. Всеки иска да е на почивка и въобще да не се сеща за задълженията си. Лошото обаче е, че макар лятото да е сезонът на отпуските, те не са вечни и все някога се връщаме на работното място. А там може да ни чака нова доза изпитания на духа и тялото.
Освен че ни е обхванало лежерно настроение, работата може и да не ни спори заради прекалено високите летни температури, които ни правят не само по-малко ефективни, но може дори и да са опасни.
По тази причина от Главната инспекция по труда (ГИТ) напомня на работодателите да съобразят режима на работа с високите летни температури и да предприемат конкретни действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Това се посочва в съобщение на пресцентъра на ГИТ.
Техническите мерки включват средства за охлаждане на помещенията и осигуряване на свеж въздух в тях. Допълнително могат да се осигурят подходящи сенници и щори, както и оборудване на климатизирани помещения за почивка в производства, които не позволяват климатизиране на работните помещения.
Организационните мерки, които могат да се предприемат, са промяна на работното време, така че да се избягва работата на открито в най-горещите часове на деня, осигуряване на по-чести почивки, подходящо работно облекло и разхладителни напитки.
Работодателят трябва да има готовност за оказване на помощ в случай на инцидент - топлинен или слънчев удар, допълват от ГИТ. В оценката на риска на работните места е необходимо да бъдат предвидени мерки, които се предприемат в случаи на настъпване на неблагоприятни климатични условия, каквито са високите температури през лятото, припомнят от инспекцията.
Оптималните и допустимите стойности на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха (трите компонента на микроклимата на работното място) се определят от български и европейски стандарти и зависят от естеството и натовареността на вида работа и периода на годината - дали е студен или топъл.
При задължителната оценка на риска на работното място работодателите се ръководят от тези стандарти. Според БДС 14 776-87 допустимата норма на температурата на въздуха на постоянни работни места в работните помещения е не по-висока от 28 градуса - за лека и среднотежка физическа работа и не по-висока от 26 градуса - за тежка физическа работа. При определени условия тези стойности могат да нараснат до 31 градуса, информират от ГИТ.
При работа на открито се използват основно организационни мерки за избягване полагането на труд в най-горещите часове, което може да стане чрез промяна на работното време. Други ефективни мерки при работа навън са осигуряването на повече почивки, сенници за работното място, когато това е възможно, например на сергии, климатизирани помещения за почивка и достатъчно разхладителни течности.
От 1 ноември влиза в сила специална Наредба за минималните изисквания на микроклимата на работните места, която беше обнародвана в Държавен вестник на 1 август. Текстовете в нея са много близки до действащия стандарт, но някои от тях са по-детайлно разписани, посочват от ГИТ.