Илинденско-Преображенското въстание - "По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край”

Всеки българин трябва да знае, че Илинденско - Преображенското въстание е въстание на българите, останали в границите на Османската империя по силата на Берлинския конгрес, от бреговете на Черно море до Албанските планини включително. Това заяви директорът на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров, съобщава агенция "Фокус".

"Въстанието е подготвено от ВМОРО и е вдигнато по образните думи на Даме Груев "По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край”, защото организацията разраствайки се, обхващайки всички българи със стотици чети, селски, градски, организационни чети, складове за оръжие започва да търпи загуби, затова е взето решение да се вдигне въстание", посочва проф. Димитров.

Той разказва още, че въстанието избухва, не за да се победят османските въоръжени сили – ясно е на всеки въстаник. По това време хората имат образование, имат представа за мощта и силата на Османската империя, все още разпростираща се върху три континента, от които черпи неограничени ресурси или поне ресурси, стократно превъзхождащи тези на въстаниците, които се надяват, че ще получат политическа и дипломатическа помощ от страна на Европа, така както Априлското въстание предизвика тази помощ.

"На 20 юли, по нов стил, въстанието избухва в Битолски революционен окръг, в Одринско, Ресенско, Костурско и Леринско. След две седмици войските са подпомогнати, след като към тях се насочва значителна войска, от въстаниците в противоположния край на българската територия в Странджа планина, където четниците успяват само за два дни да освободят цялата територия в региона, планинската част, тъй като в равнинната е невъзможно да се водят боеве. Там Османската империя разполага с огромни гарнизони в самата си столица и във втория по големина град тогава – Одрин", уточнява директорът на Националния исторически музей.

Той разказва още, че в същото време въстанието избухва в Пиринския край на 1 септември и се нарича Кръстовденско въстание. "Чудя се защо го наричаме Илинденско-Преображенско, като въстанието би трябвало да бъде Илинденско-Преображенско- Кръстовденско въстание”, обясни проф. Димитров. Той добави, че въстаниците са направили чудеса от смелост. Това е единственото въстание, което не е потушено цели три месеца в определени райони.

В памет на загиналите в боевете на много места в страната бяха отслужени литургии и органиюирани различни чествания. Вижте как България преклони глава пред героите в галерията ни.