Институт „Иван Хаджийски“: ДПС постави началото на политическата криза

Не толкова самият евровот, колкото действията на ДПС след него са поставили началото на остра фаза на политическа криза. Това сочи анализ на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Експертите правят няколко основни извода в последното си изследване на политическите процеси. Така например за първи път след 2005 г. се е получило не просто охлаждане, а разпад на отношенията БСП - ДПС.

Според тях ДПС твърдо е решило да не допусне нов балансьор в българския политически живот. Те отбелязват, че е било постигнато внушението, че ГЕРБ е единственият кандидат за властта и може да я получи благодарение на ДПС, а не на някой друг.

Според анализа юни в политически план може да се нарече месецът на ДПС. "Партията на Доган/Местан натисна бутона на политическата криза, тя е свързана до голяма степен и с трусовете в сферата на икономиката и финансите", пише в материала. От Институт "Иван Хаджийски" посочват още, че ДПС влиза в ролята на балансьор, но на по-високо равнище от досега известното. Те отбелязват, че ако досега движението е претендирало, че разпределя "порциите на властта", заявката вечее да разпределя самата власт.

Отбелязва се още, че обтегнатите отношения между БСП и ДПС са извели напред ГЕРБ като единствен сериозен претендент за властта в краткосрочна перспектива, както и че е протекъл процесна ускорена реабилитация на Бойко Борисов с неговото лично участие.

"Тактиката на бившия и може би бъдещ премиер е подчинена на внушението за пълен провал на сегашното управление, за настъпваща катастрофа и практическа неуправляемост на страната, а връщането му на власт следва да се възприема като спасение, удържане на стабилността и пред международните партньори, и в социален аспект", се посочва в анализа. Според материала лозунгът на ГЕРБ за "национално спасение" предлага удобна формула за всякакви комбинации - в крайна сметка щом нацията трябва да се спасява, всички коалиции и мерки са оправдани.

По отношение на БСП в анализа се посочва, че макар че Сергей Станишев не се е отказал от председателския пост, той вече няма да може оперативно да ръководи партията. Вероятно това ще означава плавен преход към ново ръководство, контролиран в една или друга степен от Станишев, и отворени врати към партньорства, които досега не биха били възможни поради неприемливост на самата фигура на сегашния лидер.