Институтът по тракология към БАН празнува

 Институтът по тракология при Българската академия на науките празнува 40 години от своето създаване, съобщиха от академията. Празникът ще бъде отбелязан с представяне на научна продукция и изложба, съобщиха от академията. 

Началото е в 11:00 часа, в Големия салон на Централно управление на БАН.Половин час по-късно пък ще бъде открита и изложбата.

Институтът по тракология е създаден като самостоятелно научно звено на БАН с Разпореждане №185 на Министерския съвет от 12.05.1972 г.

С решение на общото събрание на академията от 2006 година институтът носи името на свой първи директор и основател - проф. д. ист. н. Александър Фол. А сред основателите са още учените проф. Велизар Велков, проф. Георги Михайлов, проф. Иван Венедиков, проф. Христо Данов, проф. Василка Тъпкова-Заимова и проф. Златозара Гочева.

През 2007 година институтът е преобразуван в Център по тракология. От юли 2010 година пък следва обединението с Института по балканистика.

Научният интерес към изследването на историята и културата на Древна Тракия и траките има продължителна еволюция и възхожда поне към 17 в., когато италианският учен и пътешественик граф Луиджи Марсили пропътувал крайдунавските земи от Австрия до устието на Янтра и описал видените от него археологически паметници.

Според модерната историография началото на съвременните проучвания датира от 1736-1737 година, когато холандският класик Зигберт Хаверкамп (1684-1742), професор в Лайденския университет, обнародва 17 известни дотогава монети на тракийски царе, към които добавя списък на одриските владетели и други династически домове между 5 и 1 в.пр.Хр.

Делото му продължава френският историк и нумизмат Феликс Карú (1699-1754), който през 1752 г. публикувал своята "История на царете на Тракия и на Кимерийския Боспор, осветлена чрез медалите”, както и писмени извори за тракийската политическа история.

Но като истински пионер в този род изследвания се признава проф. Вилхелм Томашек от Университета във Виена. През 1893-1894 г. той публикува труда си "Старите траки. Едно етнологическо проучване”, в който е събран целият известен тогава материал от Омир насетне за тракийските народности, тракийски глоси (думи), имена на божества, личните имена (антропоними) и географски имена (топоними).

Това всеобхватно изследване дава силен тласък на проучванията върху тракийската древност в големите европейски научни центрове и университети.

Следват нови трудове и открития, които поставят фундаментите на науката за тракийската древност.

Изследванията върху тракийското минало на българските земи първоначално са дело на чужди учени (А. Дюмон, братята Херман и Карол Шкорпил, Вацлав Добруски). Но още през 20-те години на 20 в. Богдан Филов обнародва първите "Паметници на тракийското изкуство”, а десетилетие по-късно започват системните проучвания на тракийските надгробни могили край Дуванлий и Мезек.

През тези години усилията на учени и познавачи на древността като Гавраил Кацаров, Никола Мушмов, Янко Тодоров, Младен Тонев, Димитър Дечев, Александър Балабанов, Богдан Филов подемат огромна работа по издирване, систематизиране и публикуване на писмените, археологическите, нумизматичните, епиграфските и всякакви други извори за реконструирането на най-старата история на българските земи и Югоизточна Европа.

Техните усилия са продължени от по-младото тогава поколение български учени, които се посвещават на научните изследвания на тракологията: проф. Христо Данов, проф. Георги Михайлов, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Борис Геров, проф. Иван Венедиков …