Интеграцията на ромите. Защо не бива да си затваряме очите?

Според данните от последното преброяване на населението ромите в България са 325 700. Според различни проучвания обаче реалната цифра е много по-голяма – между 700 и 800 хиляди, а документи на Европейската комисия говорят за 10% ромско малцинство в България. Това е най-високият процент спрямо общата численост на населението в страна от Европа.

Не само големият брой роми поставя нуждата от интеграция на общността като приоритетен  проблем за страната ни. В последните 10 години, четири поред правителства приеха стратегии, програми и планове, насочени към интеграция на ромите. И днес, въпреки тях и въпреки отделни инициативи, за нуждата от интеграция се говори сякаш процесът тепърва стартира. Само преди няколко месеца и настоящите управници приеха нова стратегия и нов план. А вчера на кръгла маса в Монтана, посветена на проблема, вицепремиерът Цветан Цветанов призна: "Само след 15 до 20 години ще се разчита много на ромите."

За интеграцията и защо тя спешно трябва да се случи в България разговаряме с председателя на фондация "Здраве и социално развитие" Елена Кабакчиева. По думите й значението  на политиката "интеграция на ромската общност" еволюира в последното десетилетие, а заедно с това се променят и търсените ползи и ефекти. През 90-те години понятието интеграция изхожда от хуманистичната идея за подкрепяща политика спрямо хора в уязвимо положение. Към днешна дата ситуацията е значително променена и това се отнася особено за България. "Интеграцията на ромската общност вече не трябва да се разглежда като политика, с която ще се компенсират неравенства, а като политика, която е жизнено необходима за цялото общество", посочва Елена Кабакчиева.

От промяната в демографската картина е ясно, че трябва да проведем такава политика, категоричен е експертът. Кабакчиева обяснява, че през изминалите 20 години населението в  България застарява драматично и настоящите данни сочат, че тенденциите ще продължат и през следващите десетилетия. Още повече, че демографската ситуация в другите европейски страни е сходна и работна сила от България към други по-конкурентни пазари на труда ще продължи да "изтича".

В същото време - близо 20% от хората във възрастта на встъпване на трудовия пазар (16 г.) в България са роми. Този процент ще се увеличава, а голямата част от тях са без образование и без социални умения за успешна интеграция. Ако България иска да има национален бизнес, трябва да разполага с квалифицирана работна ръка и това може да се случи при успешна интеграционна политика. "Ние не сме държава с много природни ресурси, но дори и да имахме такива, човешкият капитал е това, която прави икономиката на една страна. Икономика ще има – ако има работещи хора."

По отношение на липсата на кадри на пазара на труда в България Кабакчиева коментира и предложенията, които се правят от някои експерти за  внос  на  работна ръка от чужбина. По думите й вероятно идеята е породена от обстоятелството, че експертите са се "обезкуражили" от ниската ефективност на програмите за включване на "обезкуражени лица". Сега обаче навлизат нови политически виждания, базирани на научно доказани успешни стратегии, които все още не са широко разпространени у нас.

Втори проблем, който стои пред страната ни е ситуацията със социалната и здравната система. Тези системи и в момента страдат от липсата на средства, а проблемът  ще се задълбочава в бъдеще, поради застаряването на населението и намаляването на броя на работещите спрямо неработещите. Делът на ромската общност сред населението в трудоспособна възраст непрекъснато ще се увеличава и ако тази  общност не се интегрира на пазара на труда, т.е. да започне да допринася към приходите в държавния бюджет чрез данъци и осигуровки, то здравната и социалната система няма да понесат натоварването и ще се срутят. 

Нуждата от интеграция на ромската общност е ясна – това е проста математика. Развитието на ромите е нещо, което е от главна необходимост за цялото ни общество, посочва Елена Кабакчиева.

В допълнение - хората, които не са интегрирани, търсят всякакви начини за оцеляване, което понякога води до грубо нарушаване на интересите на другите групи и създава изключително трудни за контрол ситуации, включително и етническо напрежение. Затова интеграцията става въпрос и от нивото на националната сигурност.

"От друга страна, немалка част от ромската общност се включва успешно в пазара на труда у нас и в чужбина. Когато говорим за интеграция на ромската общност – говорим за онази част от сегрегираните квартали, където хората остават без качествено образование, не са включени в системата на здравеопазването, изключени са от пазара на труда, защото не са конкурентоспособни и се затварят в кръга на предаването на междупоколенческата бедност", обяснява Кабакчиева. Апатията, нежеланието за работа, обезкуражеността произтичат от  дългогодишната бедност и безизходица. Но когато програмите отговарят на потребностите и хората виждат полза и перспектива – ситуацията се променя.

А в ромската общност има огромен потенциал, категоричен е експертът. Младите хора могат много бързо да възприемат нови знания и нагласи, да изградят необходимите социални умения – и Елена Кабакчиева разказва случки от Общинския център в квартал "Факултета" в София, където работи фондацията. 

По думите й един интеграционен процес би имал успех, ако се възприеме като дългосрочна държавна политика, насочена към повишаването на качеството на човешкия потенциал.

Съществуват мерки, които са икономически изгодни и могат успешно да разкъсат порочния кръг на предаване на междупоколенческата бедност и сегрегацията. Тази политика само временно ще има мащабен характер  – в рамките на 15-20 години,  докато се появи ново поколение, което може само да се погрижи за себе си и за децата си, обяснява Елена Кабакчиева. Дори тези мерки да не обхванат 100% от нуждаещите се, а 50 или 70%, това ще доведе до огромна промяна в ситуацията. "Това са временни мерки и не толкова скъпи, затова е и непростимо, че не ги прилагаме и то толкова години", коментира Кабакчиева.

На въпрос "Закъсняла ли е България с интеграцията?", тя отговаря: В много отношения "да" - проблемите ще нарастват през следващите години и ако България иска да има работната сила, от която има нужда пазарът, трябва спешно да се въведат нови ефективни икономически политики.
"Това е предпоследният влак, ако наистина България иска да има работната ръка."

Понастоящем и в близко бъдеще Европейската комисия целенасочено заделя средства в тази посока чрез Структурните фондове, т.е.  ще имаме ресурса да ги осъществим. Едновременно с процеса на интеграция, който прави възможно включването на отделния индивид в обществения живот по достоен и отговорен начин, неизбежно ще протече и процесът на преодоляване на дискриминацията, която съществува в момента.

В заключение може да се каже, че съображенията в полза на интеграцията могат да се изброят в целия спектър от хуманност и толерантност – ценности, с които искаме да се родеем с напредналите страни – до загриженост за икономиката, социалната сигурност и стабилността на държавата. Една съвременна политика би имала огромна възвръщаемост на вложените усилия и средства.