Интернет потребителите - най-яростните противници на АCTA

Слаба запознатост и неяснота за съдържанието на споразумението АСТА, силна критика за липсата на прозрачност при изработването и подписването му и категорично преобладаващо несъгласие България да го приеме. Това показва национално представително проучване, проведено през февруари от социологическата агенция "Алфа Рисърч".

То е направено в рамките на една седмица сред представителна извадка от пълнолетното население на страната, обхващаща 1015 души. Анкетирането е извършено по домовете чрез пряко стандартизирано интервю.

Като непрозрачен оценяват процеса на изработване и подписване на AСTA около две трети от анкетираните. До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат.

Съдържанието на AСTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията (31%), която ползват в интернет и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет (27%).

Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите – 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, по 16% с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.

Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците - 47% срещу 4%. Сред най-яростните му противници логично се открояват интернет потребителите (70%), но също и хората, които най-активно посещават културни събития "на живо” - млади, високо образовани, с високи доходи.

Техните потребителски практики се характеризират едновременно със закупуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет. Затова и позицията на  дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството (61%), или среща последователен отпор от малкото запознати с нея (20%).

Повечето от българите са склонни да допуснат държавна регулация в различни сфери, а не приемат намесата на държавата само в медиите и частния живот на гражданите, показва още проучването.

Според данните 82 на сто смятат, че е необходима по-голяма равнопоставеност между клиенти и банки и в тази връзка би било добре таксите по кредитите да отпаднат, или да се поделят поравно между банката и кредитополучателя.

Предложението на министър Симеон Дянков лихвите по банковите кредити да се определят съобразно публично достъпен пазарен индекс се одобрява от 59 процента, а 24 на сто са на обратната позиция, показват данните, цитирани от БТА.

Според социолозите тези мнения, както и очакванията за участието на правителството в регулирането на една или друга сфера, трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-фундаменталните нагласи на българите къде е допустима и къде не намесата на държавата.

Отварянето на досиетата на висшия клир е попаднало в някаква степен във вниманието на почти всеки втори българин, въздействието обаче не е еднозначно. Според изследването 17 на сто са били "дълбоко възмутени"; докато 36 процента "не харесват" фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация.

Другата половина от интервюираните или не са чули нищо по въпроса - 14 на сто, или директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо - 33 процента. Сред хората, описващи себе си като "дълбоко вярващи", сериозното разочарование и възмущение е два пъти по-често срещано от средното, но дори и тук то не надвишава една трета - 36 на сто.

Премиерът Бойко Борисов запазва доверието от 38 на сто, но ГЕРБ губи 2% от симпатизантите си, коментират още социолозите от "Алфа рисърч".

Реакцията на кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма степен за запазване на досегашното равнище на доверие, коментират социолозите.

Случаите на полицейско насилие обаче, скандалите с бонусите и цените на лекарствата, нанасят сериозни щети върху образа на управляващите, смятат от "Алфа рисърч".

Импониращите на голяма част от реакциите на премиера Бойко Борисов по казуси от широк обществен интерес успяват да запазят в общи линии доверието към кабинета и министър-председателя.

Подкрепата за партия ГЕРБ обаче бележи спад с 2 на сто, заключават социолозите.