Йотова: България наложи Западните Балкани в политиката на ЕС

Геополитическата роля и мястото на ЕС в света, докъде да стигне разширяването на съюза, функционирането му като съюз от равноправни държави, изключващ делене по оси – тези основни въпроси постави вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията "Всички пътища водят към Европа? Перспектива за федерален съюз", организирана в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.

По думите на Илияна Йотова липсата на конкретна визия, на кураж да се правят смели политики, отдръпването и затварянето в институциите са причини за силните антиевропейски гласове. Рекордна липса на интерес регистрират предложените от Европейската комисия варианти за развитие на ЕС. "Или европейската тема е загубена за нашите общества, или предложените идеи не отразяват очакванията. И двете хипотези са достатъчно тревожни", отбеляза вицепрезидентът.

"Българското председателство на Съвета на ЕС върви по своя установен ред, по своята програма. Всичко това обаче би имало смисъл, ако имаме перспектива и визия къде искаме да стигнем", подчерта Илияна Йотова. Тя определи като много смела стъпка посочването като основен приоритет европейската интеграция на Западните Балкани.

"На срещата на върха на 17 май България трябва да разпише пътна карта за реално членство на Македония, Албания, Сърбия и да получи подкрепата от европейските партньори", отбеляза вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи, че по време на председателството, съвсем скоро, българският министър-председател ще домакинства един от най-сложните и деликатни разговори между европейските лидери и турския президент.

Във връзка с политиката на сигурност Илияна Йотова посочи като опасност намеренията за създаване на отбранително ядро от държави, което ще доведе до нови разделителни линии и нов Шенген, този път в областта на отбраната.

Вицепрезидентът не е оптимист, че политиката за убежища, дори и приета до края на този мандат на Европейската комисия, ще бъде работеща. Илияна Йотова е на мнение, че Европа трябва да има твърда политика по отношение на сигурността на своите граждани, като едновременно с това не се превръща в затворена крепост. "Мощта на Европа е в лидерските позиции в световните конфликти, в икономическите проекти с африканските държави, за да се преодолее бедността и мизерията там", отбеляза вицепрезидентът.

Илияна Йотова е категорична, че политиката на сближаване трябва да продължи. "Използването на европейските средства трябва да излезе от графата "усвояване" и да бъде инструмент за развитие и обвързаност в общия икономически модел за Европа – така, както го разбираше Делор", посочи вицепрезидентът.

Закъсняват дискусиите за новия бюджет на Общността и така засилват усещането за несигурност след Брекзит, отбеляза Илияна Йотова. "Именно приоритетите за следващия финансов период ще очертаят бъдещето на ЕС, а не толкова теоретичните сценарии", подчерта вицепрезидентът.

Сред основните проблеми пред европейския гражданин днес вицепрезидентът посочи липсата на социална сигурност, която води след себе си социално изключване, маргинализация, липса на образование – предпоставки за радикализиране на младите.

Илияна Йотова е на мнение, че е необходима реформа във функционирането на европейските институции. "Бюрокрацията измести идеите и визионерството в Европа. Назначените станаха по-силни от избраните", отбеляза вицепрезидентът. "Общите политики, които трябваше да бъдат създадени, останаха повече политики на институциите, а в Съвета, заради търсенето на консенсус, за да се осигури мнозинство, се изродиха в неработещи решения", заяви Илияна Йотова.

Като категорично свидетелство, че е необходима промяна, вицепрезидентът посочи неприемането на България и Румъния в Шенген. "Не може да се иска държави членки да мислят и действат наднационално, когато се допускат двойни стандарти и решенията се поставят под въпрос от политическата конюнктура в дадена страна", заяви Илияна Йотова.

По думите на вицепрезидента една от най-трудните битки пред Европа е тази с ксенофобията, отричането и популизма. "Време е да се обърнем към един от най-големите мъдреци на нашето съвремие Умберто Еко и да препрочетем за пореден път неговите 14 начина да познаем фашизма. Това е отговорността ни към онези, които родиха великата идея за обединена Европа, и към тези, които идват след нас да я опазят и развиват", подчерта Илияна Йотова.