Йотова иска смели личности и отговорни решения от новите хора в евроинституциите

Смели личности, които да взимат отговорни решения, очаква вицепрезидентът Илияна Йотова в следващия мандат на европейските институции. Заедно със студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски" вицепрезидентът обсъди предизвикателствата пред европейския проект и мястото на България в него. Студентската лаборатория "Тема: Европа" бе част от поредицата дебати, която Илияна Йотова организира в български университети. Целта е да се чуе гласът на младите хора по въпросите за бъдещето на Европейския съюз.

Студентите, изпълнили Аулата на Алма матер, с интерес очакваха да разберат мнението на вицепрезидента по редица европейски въпроси, като изтъкнаха експертиза от работата ѝ в Европейския парламент. "Най-доброто оръжие срещу евроскептицизма е подробна, обвързана със срокове програма за развитие за следващите години. Това очакваме да чуем от политическите партии в предизборната кампания за Европейски парламент, това трябва да бъде и разговорът в европейските общества", посочи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова в посланията на основните политически семейства в Европа присъства думата "промяна", но липсват конкретните предложения как тя да се осъществи.

"Не приемам, че има конфликт или противопоставяне на национални и европейски теми. Суверенитетът не отрича Европа, а Европа не отрича националната идентичност. Ако днес сме недоволни от състоянието на съюза, усилията трябва да са в промяната, която ние да направим", заяви вицепрезидентът. "Нашето поколение е поколение на мира – приемаме го за постоянна величина, градим проектите си върху нея. "Чудото на мира" – чудесният израз на Пиер Флимлин, не би било възможно без Шуман, Моне, Аденауер, Де Гаспери, Спаак – големи личности от различен политически цвят, обединени от един идеал – мира", отбеляза Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи, че без победата над хитлерофашизма днес нямаше да честваме Деня на Европа.

Илияна Йотова подчерта, че 74 години след края на Втората световна война крайният национализъм и ксенофобията са най-голямата заплаха за Европа. "Тези настроения се подхранват от нерешените кризи, от слабите отговори на партии и политици", изтъкна вицепрезидентът.

В изказването си Илияна Йотова очерта проблемите в ЕС, които трябва безспорно да получат своя отговор – сигурността и борбата с тероризма, бежанската криза и липсващата миграционна политика. Вицепрезидентът е категорична, че Европа трябва да възвърне лидерските си позиции в световен мащаб и да забрави ролята на наблюдател, защото именно Старият континент плаща най-тежката цена от конфликтите в Близкия изток, климатичните промени и бедността в Африка. Европейските държави трябва да постигнат и съгласие по отношение на партньорите си на Изток и на Запад. Според Илияна Йотова България, благодарение на стратегическото си разположение, може да бъде добър посредник.

Вицепрезидентът очаква и промяна в отношенията ЕС – Русия в новия мандат на европейските институции. Илияна Йотова изтъкна формалното подновяване, без никакъв анализ, на антируските санкции. "Едни държави страдат от тях, а други продължават да развиват търговските и икономическите си отношения", заяви вицепрезидентът.

Като основен Илияна Йотова определи проблема с разделението в Европа – на стари и нови страни членки, на ядро и периферия.  "Болезнен за България, за цяла Източна и Централна Европа е въпросът за двойните стандарти – в храните, стоките, услугите, в отношението", посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова отбеляза липсващата координация между различните български институции по европейските политики. "Необходими са ни общи български позиции, които са над партийните различия", заяви вицепрезидентът.

"Време е да се помисли за Европейски фонд за борба с бедността – всеки европейски гражданин да има храна, покрив и достъп до енергия. Кризата от 2008 г. не получи политически отговор, а икономиите доведоха до още по-дълбока социални криза", подчерта Илияна Йотова. "Трябва да се чуе гневът на европейските граждани", изтъкна вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта, че европейските регулации са прекалено големи там, където не са необходими, а липсват, където са повече от необходими. Според вицепрезидента от промяна се нуждае и начинът, по който функционират европейските институции и се избират европейските комисари.