КЗД не подлагала под съмнение мястото на Ботев в учебниците

Геният се ражда, той не се възпитава! Геният може да диша свободно, само в атмосфера на свобода. Ф. Ларошфуко Моята молитва „Благословен бог наш...” О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже,- мен, в сърцето и душата. Не ти комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си оставил мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже на разумът, защичниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни всекиму, о, боже! любов жива за свобода- да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!... Христо Ботев Само тези редове да ни бе оставил той, пламенният родолюбец, пак трябваше да мислим за тях като за неоценими диаманти в купищата стихове, списани от наши поети. Толкова неподправена истина лъха от всяка дума в неговата молитва, че е трудно човек да си представи възможност да замени една поне с по-силна, по-правдива от нея. Живя едва 28 години, остави ни само 19 стихотворения. Но нужно ли е повече, за да открием в него гения? Живя в робство и даде живота си за единствената ценност на която се кланяше – свободата. Днес искат да го махнат от учебници и читанки: Поповете, защото е нужно само някой да прочете молитвата му, та да се пропие с отвращение към тях; Църквата, защото всички произнесени от нея проповеди не струват и една дума от неговата молитва; Богатите, защото какво повече може да изрече човек, та да допълни картината на отвратителният им образ; Властниците, защото както и в името на каквото да се кълнат, тяхната същност остава винаги една и съща: тирания и гнет, за да имат те рая тук, на земята. А мъката и неволята са за тях –сиромасите, робите. Пазителите на реда, защото и най-наивните вече знаят, че за окичените с ордени и обсипани с награди пауни единствено вярни са определения като душмани и душевадци; Псевдоучените и псевдотворците, гравитиращи около властта, защото за тях няма по-страшно от истинското знание. Затова тикат народа в блатото на невежеството и тъпотата; Всичките вкупом, защото за тях няма по-страшен призив от зова за свобода, който отеква в сърцето на всеки, веднъж прочел и възприел в сърцето си Ботевата молитва. Геният не може да е гений във всичко, но затова в дадена дейност, той е недостижим. Друг един наш гений, апостолът на българската свобода Васил Левски е живо доказателство за това. В прочутото свое тефтерче, верен негов спътник при митарствата му в родината, където е записал наред с гениалните си прозрения за устройството на бунтовните дела, рецептурите за лечение на болести и рани, отчетите за приходи и разходи на средства, записки за срещи с едноверци по бунтовни дела и няколко откъси от стихотворения, които са му давали сили в започнатата от него неравна и епична борба: Откъс от стихотворението „Възпоминание” на Чинтулов, редовете от което най-вече са спомняли неговите собствени мисли и преживявания, поемайки стръмния път на борбата; Къси откъси от известни по онова време песни и стихове, думите на които са в унисон с мислите, скрити дълбоко в душата на Апостола на свободата. Единствено Ботевото „На прощаване” е преписано цялото, с изключение на първите няколко реда, които вероятно Левски е знаел наизуст, та не е имало нужда да ги записва. Всички останало, фактически цялото стихотворението, носел във вътрешния си джоб, редом със сърцето си, за да черпи сили от него. Не е ли това най-голямото признание за силата на Ботевите стихове? И колко жалки изглеждат пред това признание напъните на днешните нашенски демократи да изтрият името Ботев от съзнанието на българския народ... Това е откъс от незавършената ми все още книга за религията. Това, което съм написал преди време, удивително се връзва с днешния ден, когато "неразумните юроди" (изразът е на Паисий) се мъчат да заставят народът ни да забрави незабравимите Левски и Ботев.