КНСБ: Едва 71 отраслови и браншови договорa са сключени у нас

Към октомври 2010 г. са налице едва 71 действащи договора, в това число 8 отраслови и 63 браншови и колективни трудови договори на национални дружества и компании. Те обхващат ключовите дейности от националната икономика. Проблемът за разширяването на колективните трудови договори стои отворен. Това съобщи на конференция президентът на КНСБ Пламен Димитров, който направи обзор на състоянието на колективните трудови договори и социалния диалог. 

Димитров посочи, че анализите от изследванията по проекта показват, че реформите в системите за социална защита във Франция, Чехия, Финландия, в Португалия, Белгия, Полша, Италия и България имат своите положителни страни. Размерите или сроковете за обезщетение на безработица в някои от тези страни са увеличени като така е подобрена защитата на тези, които потенциално могат да бъдат угнетени. В България трябва да бъде засилен процесът на информиране и консултиране, който има пряко отношение към упражняване правата на работниците на ниво компания, смятат от КНСБ.

На европейско равнище в над 800-те мултинационални компании функционират Европейски работнически съвети (ЕРС). У нас от 135 мултинационални компании, в които могат да бъдат изградени ЕРС, само в 26 има представителство на работниците. Това, което се случи в заводите на Опел в Германия, на Фиат в Италия, във Франция показва как споразуменията водят до запазване на десетки хиляди работни места.

През миналата и през тази година продължава договарянето на работни заплати, макар и с минимални ръстове - в Норвегия и Унгария - 4%, в Чехия - 2,9%, а в Исландия и Португалия – 2,5%. Това показва, че работодателите и синдикатите в страните членки от ЕС се стремят да поддържат поне такава динамика на ръст на работните заплати, която да подкрепя потреблението.

Правителството на Бойко Борисов възобнови диалога на национално равнище, изгради социално партньорство на областно равнище, но на секторно и браншово равнище все още двустранното партньорство между работодатели и синдикати продължава да бъде по-ефективно от тристранното.

На национално равнище договореният антикризисен пакет е много добър и има вярна визия за подкрепа на бизнеса и на пазара на труда – чрез намалено работно време с възможности за използване на ваучери за обучение и за доплащане на труда, също така чрез стимулиране и подкрепа на заетостта и доходите на домакинствата, чрез изплащане на задълженията на държавата към бизнеса. По-голямата част от тях обаче остават на хартия.

Постижение на КНСБ е отпадането на тавана за обезщетенията за безработицата. Това дълги години потискаше възможността работещият да има стимул за осигуряване. Вече е възстановена връзката между осигурителните вноски и правото на обезщетение. С променлив успех на национално ниво се реализират и преговорите за пенсионните промени. Освен с 1,8% възстановяване на осигурителната вноска в тристранните преговори са изработени и 18 мерки за постигане и гарантиране устойчивостта на пенсионната система и доходите от пенсия. Все още обаче тези мерки не са гарантирани чрез национално споразумение между синдикатите и правителството, стана ясно на конференцията на работодателите.

Позитивен резултат от социалния диалог с правителството е фактът, че за първи път министър на труда и социалната политика разпростря браншов колективен трудов договор в сектора водоснабдяване и канализация, пивоварна индустрия и целулозно-хартиена промишленост.

За подобряване ефективността на социалния диалог е необходима законова регламентация и осъвременяване критериите за представителност на национално равнище и изработване на критерии за представителност на останалите неправителствени организации, които са част от гражданското общество (фермери, занаятчии и др. съсловия).

Трите основни права, провъзгласени от Международната организация на труда и защитени в Хартата на фундаменталните човешки права – правото на сдружаване, на колективно трудово договаряне и на стачка, които са взаимосвързани, не са законово гарантирани у нас.