КС отказа становище по депутатските въпроси за промени в Конституцията

С 10 гласа "за" и два "против" Конституционният съд (КС) отказа да даде становище по питането на 144-мата народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС относно две от промените в Конституцията, предложени в проекта на правителството. Това съобщава "Правен свят".

Двата въпроса засягат основните промени, които се предвиждат: разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска; и разпределение на квотите от парламента и съдебната власт в тях.

Десет от членовете на КС са били категорични, че не трябва да се произнасят по въпросите на депутатите. На противоположно мнение са били само Пламен Киров и Борис Велчев.

Въпросите на депутатите са оставени без разглеждане, тъй като визират законопроект, а не вече приети текстове. 144-мата народни представители поискаха КС да се произнесе по следните предложения:

"Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването на две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдийска и прокурорска, като всяка от тях да решава самостоятелно кадровите и организационните въпроси по своята професионална насоченост, а Пленумът на ВСС, състоящ се от всички негови членове, да решава въпросите за избора на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, да приема проект за бюджет на съдебната власт и да решава прекратяването на мандата на членовете на ВСС при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията".

"Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването в рамките на ВСС на колегия на съдиите, която да се състои от председателите на ВКС и ВАС, шестима членове, избрани от общо събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание, както и създаването на колегия на прокурорите, която да се състои от главния прокурор, четирима членове, избрани от общо събрание на прокурорите, един член, избран от общо събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Ангажирането на Конституционния съд беше част от "компромисната" договорка между ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС, която целеше да постигне ускоряване на съдебната реформа, осигурявайки необходимите 180 гласа за приемането на конституционния проект на първо четене.

Това обаче се постигна с цената на сериозно окастряне на важни текстове от първоначалния правителствения проект за изменение на Конституцията, изготвен от екипа на правосъдния министър Христо Иванов.