Президентите Росен Плевнелиев и Колинда Грабар-Китарович заявиха решителност България и Хърватия да работят заедно за стабилност, свързаност и развитие в региона. Развитието на двустранните отношения, регионалното сътрудничество, енергийната сигурност, миграцията, борбата с тероризма бяха сред темите, които обсъдиха двамата президенти на "Дондуков" 2 в рамките на официалното посещение на президента Грабар-Китарович в България.
България и Хърватия споделят обща визия за развитието на регионалното сътрудничество, за свързаност на инфраструктурата, за енергийна диверсификация и сигурност, както и за евроатлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани.
"България и Хърватия подкрепят европейската интеграция на своите съседи. Процесът на разширяване на ЕС няма да бъде завършен докато всички държави от Западните Балкани не станат част от европейското семейство. Единодушни сме, че положителната промяна на Балканите е резултат от двигателя на европейската интеграция", заяви президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава припомни, че България винаги е била последователна в своята подкрепа за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. "Водещ за нас е принципът за добросъседство и европейски подход към общата ни история, която не бива да ни разделя и не бива да се фалшифицира", подчерта президентът.
Обща беше и позицията, че развитието на регионалното сътрудничество и подобряването на транспортната и енергийна свързаност трябва да бъде приоритет за всички страни от региона. "Енергийната сигурност може да бъде постигната само чрез свързаност на електро- и газопреносните мрежи чрез изграждане на система от интерконектори. Всяка държава в региона трябва да има достъп до алтернативни източници. Затова изграждането на Европейския енергиен съюз и на регионална енергийна борса е общ приоритет", каза държавният глава.
Росен Плевнелиев и Колинда Грабар-Китарович обмениха мнения и по миграционната криза, пред която е изправена Европа. България и Хърватия приветстват постигнатото преди две седмици споразумение между ЕС и Турция. Двете страни считат, че бежанската вълна не засяга само отделни страни, а има отношение към целия ЕС и решението може да бъде само общо. "Трябва да бъдем проактивни, да се концентрираме върху отстраняване на причините, а не да реагираме постфактум. Европа трябва да действа по-категорично за разрешаване на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка", заяви президентът Плевнелиев, който отново посочи България като добър пример на страна, която прилага стриктно европейските правила и допринася за европейската сигурност.
С хърватския си колега президентът обсъди и необходимостта от общи усилия в борбата с тероризма. "Терористичните атентати в сърцето на Европа показаха, че никой не е застрахован и имунизиран. Отстраняването на причините за маргинализацията и социалното изключване, които водят до радикализация, изискват последователни усилия както от отделните държави, така и на европейско ниво", заяви българският държавен глава. Европа не трябва да се поддава на страха, а да отстоява своите ценности и начин на живот, категорични бяха двамата президенти.
Степента на риск в ЕС като цяло е най-висока след края на Втората световна война, допълни президентът Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос. "Тероризмът не познава граници. Решението може да бъде само общо", коментира държавният глава. "За да се борим успешно с идеологията на тероризма, трябва да създадем работещи европейски инструменти за интеграция на маргинализираните групи. Ако държавите от ЕС се изолират в своите краткосрочни и тяснонационални интереси, това ще доведе до още по-тежка криза, породена от липса на солидарност", предупреди Росен Плевнелиев. "България и Хърватия подкрепят общоевропейския подход за намирането на решения", подчерта президентът.
Президентите Росен Плевнелиев и Колинда Грабар-Китарович коментираха също възможностите за сътрудничество в областта на дългосрочното регионално планиране до 2030 година, в изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие. Двете страни ще работят също така за повишаване на двустранния стокообмен, на инвестициите и на туристическия обмен, включително чрез възстановяване на директните въздушни съобщения между София и Загреб