В последните седмици в България станаха отличаващи се трагедии - две майки отнеха живота си. 31-годишната Биляна Петровa, която беше обявена за издирване, но беше открита мъртва в София. Тя е майка на две деца, като едното от тях е кърмаче. 34-годишна жена от разложкото село Добърско отне живота си със скок от 30-метровия водопад "Щрокалото". И двете жени са били изпаднали в депресивно състояние след раждане. Случаите отвориха темата за следродилната депресия и психичното ни здраве.
По данни на Световната федерация по психично здраве на всеки 40 секунди някъде по света човек се опитва да сложи край на живота си. Често това се дължи на нелекувана тежка депресия или друга психична болест, трудно справяне с житейските кризи и невъзможност за адаптиране към действителността. Депресията е два пъти по-често срещана сред жените, отколкото сред мъжете. Около 20% от жените ще изпитат поне един епизод на депресия през живота си.
Повечето хора изпитват първия си епизод на депресия на възраст между 20 и 40 години. Средната възраст на настъпване на депресия е в средата на 20-те години.
Следродилната депресия е състояние, което може да засегне новите родители през първата година след раждането. Хората със следродилна депресия изпитват редица физически, емоционални и поведенчески промени, включително тъга, безпокойство и изтощение, пречещи на ежедневния живот и рутина. Депресията е сериозно заболяване, влияещо на мозъка и не трябва да се подценява.
Какви са симптомите?
Около 1 на 7 жени страда от депресия или тревожност по време на бременност и/или първата година след раждането. Това се равнява на 13 до 20% от всички майки.
Първата стъпка е да се говори със специалист - терапевт, психолог или социален работник.
Разговорът с близките и приятелите също би помогнал. Задаването на въпроси към новите родители за това как се чувстват, ядат, спят и т.н. и след това търпеливото изслушване и потвърждаване на чувствата им е огромна подкрепа, която не изисква много големи усилия. Хората в депресия трябва да знаят, че не са сами.
Според експерти, които Actualno.com потърси, българинът все още не приема сериозно и не търси специализирана помощ за психичното си здраве. Не говори за тези проблеми, тъй като изпитва срам и неудобство. Да се отиде на психолог или психиатър е ненужно и нередно – може да го помислят за луд, а той ще се справи сам.
Медиците дори сравняват срама и неудобството от тези проблеми със срама и прикарването на домашното насилие. В последните години обаче темата вече не е табу, а специалистите се надяват това да се промени и за отношението ни към психичните ни проблеми.
Сред първите и основни неща, които можем да направим, е да говорим за чувствата си, да ги назовем, да можем да споделим. Това обаче трябва да стане без притеснение и угризение, че ще бъдем съдени от близките си. Не бива да се срамуваме и притесняваме да помолим за помощ.
Друго важно нещо е да си водим дневник на чувствата и емоциите, за да преценим дали наистина мрачните мисли ни обземат твърде често, или са просто моменти.
Позитивно влияние оказва и движението, както и арт терапията.
Не на последно място е важна и ролята на държавата. Проблемът е, че у нас лечението на депресивните състояния не се поема от здравна каса, което трябва да се промени.