Как учениците ни да се оправят в живота?

България е на предпоследно място сред 44 развити държави в света по умения на 15-годишните ученици за решаване на практически проблеми. Това показват последните резултати от най-авторитетното международното изследване в областта на средното образование PISA.

Тревожната статистика допълва данните от декември миналата година, когато същото проучване показа, че 44% от деветокласниците в България са функционално неграмотни. Това означа, че на почти половината от нашите ученици им липсват ключови когнитивни умения, предопределящи както за включването им в пазара на труда, така и за пълноценното им участие като граждани.

Учителите по програма "Заедно в час" преподават в области с нисък социален и икономически статус, но това не пречи да развиват функционалната грамотност у своите ученици. Георги Гоцков преподава математика в основното училище в Пасарел, но по инициатива на неговите ученици вече подготвят заедно сборник със задачи по математика, които разглеждат реални ситуации от ежедневието на децата.

Цветомира Цветанова е възпитател в 1-ви клас, но с нейните ученици дискутират реални бизнес казуси, с които да развие тяхното аналитично и критично мислене.

С измерване на функционалната грамотност за българските ученици е свързан и новият проект, който "Заедно в час" стартира този месец в партньорство с ЦКОКУО и Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009–2014 г.

Проектът ще разработи инструменти, които в момента в България не съществуват, за измерване на математическата, четивната и научната грамотност на учениците. В допълнение на това ще бъдат разработени и обучителни материали за учителите, които ефективно да прилагат методите за повишаване на грамотността на учениците в техните часове.

Ниските резултати от PISA 2012 показват, че в голяма степен се дължат на липсата на достъп до информация и възможности при учениците. Този фактор може лесно да бъде компенсиран с ефективно преподаване и ангажиране на учениците от страна на учителя, без значение от това колко малко е училището и дали се намира в беден регион.

Всички учители са учители по мислене. Дори в часовете по история ефективният учител може да развива функционалната математическа грамотност у учениците, ако им постави правилно зададена задача.

Успехът на бизнеса, конкурентността на икономиката ни и устойчивостта на демократичните институции в България зависят от образованието и компетенциите на учениците. Уменията на учениците да се ориентират в непозната среда и да прилагат на практика наученото в училище са сред базисните компетенции за успех в XXI век.

Поради тази причина учебните планове в българското средно образование трябва все повече да наблягат върху развиването на функционалната грамотност (уменията за мислене и анализ) на учениците и техните гъвкавите умения, които да приложат в бъдеще на пазара на труда.