Какво е общото между Шамара и Pussy Riot?

Разследването срещу Мишо Шамара и Сарафа, започнато от прокуратурата у нас за поругаване на знамето на България, намери отзвук и в чужбина.

Авторитетната британска медия BBC посвещава материал на ситуацията около Мишо Шамара и повдига въпроса за свободата на медиите, има ли завръщане към комунистическото минало и дали Шамара и Сарафа са българските Pussy Riot.

Мишо Шамара (Биг Ша) бе част от влиятелната през 90-те ъндърграунд банда "Гумени Глави" и все още е популярен музикант, пише изданието, което разказва за повдигнатите обвинения заради песента "Бяло, зелено, червено" след сигнал от СЕМ.

Изданието отбелязва, че управляващата партия ГЕРБ отрича да има нещо общо с прокурорското разследване, а премиерът Бойко Борисов е казал, че не е чувал за рапъра, нито е слушал песента, но потребителите в социалните мрежи не са убедени в това.

"Много хора мислят, че певецът се е вкарал в беля заради една друга част от песента, в която се казва: "Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба", пише BBC и припомня, че някои обвиняват правителството, че прибягва до тактики от времето на комунизма.

Изданието цитира известни блогъри, които сравняват случващото се у нас със събитията от 1976 г. или романа на Джордж Оруел "1984" и които изтъкват, че ако една глупава и безобидна песен е повод за завеждане на дело, то българите "са откачили".

Не е пропусната и позицията на социалистическата партия, която обяви, че обвинението е политическа поръчка.

"Инцидентът предизвика естествено сравнение с процеса срещу Pussy Riot в Москва. Дори вестници, които обикновено се въздържат от критики към правителството бяха изненадани от това решение", пише BBC.

И, цитира български издания, които отбелязват, че случаят повдига въпроси за цензурата и свободата на словото, но в крайна сметка само прави рапъра по-известен, както това се случи с активистките от Pussy Riot.

Медията припомня и думите на самия Мишо Шамара, че действията на прокуратурата са опит на правителството да заглуши критиките преди наближаващите парламентарни избори през 2013 г.

"Подобни обвинения все повече се отправят към властите", отбелязва BBC и припомня срещата с еврокомисаря по телекомуникациите и медиите Нели Крус в София, на която бе повдигнат въпроса именно за свободата на словото и бяха изразени опасения, че ако Брюксел не се намеси, след вота България може да се превърне в тоталитарна държава.

Припомня се и че международната неправителствена организация "Репортери без граници" постави България на 80 място в индекса за свободата на световния печат, като отреди на страната последно място сред членките на Европейския съюз.