Какво прави България за тези, които не се срамуват да се нарекат българи?

В региона на Босилеград (Сърбия) 99% от хората са българи. Те се гордеят с това и не се срамуват да го кажат, където и да отидат по света. Това заяви кметът на Босилеград Владимир Захариев на Десетата световна среща на българските медии, предаде БТА. В същото време кметът обърна внимание на основен проблем, пред който се сблъскват сънародниците ни в тази част на Сърбия. "Медиите на малцинствата не може да оцеляват сами, те трябва да се подкрепят", коментира кметът.

Председателят на Културния информационен център в Босилеград Иван Николов коментира, че информирането на българското малцинство в Сърбия е недостатъчно, едностранчиво и тенденциозно.

По думите на Николов е прекратено издаването на няколко вестника на български език, съкратени са и радио и тв-емисиите на български.

"Проблемите с ползването на каналите на българските ефирните телевизии се появиха с цифровизацията и въпреки усилията на българските организации в Западните покрайнини, няма качествен сигнал", посочи Иван Николов.

Друг основен проблем за българите в Босилеград е образованието. От 1960 г. до 1987 г. българският език поетапно е изхвърлян от училищата и се преподава като "чуждестранен" само 2-3 часа седмично. "Недостатъчно се изучават и българска история и култура. Всички предмети и учебници са на сръбски език, недостатъчно се изучава българската история и култура", добави Николов.

Той цитира данни на сръбския статистически институт, според които броят на българите в Сърбия от 1961 г. до 2011 г. е спаднал от 61 000 на 18 500 хил., а от тях само 13 000 твърдят, че говорят майчин български език.

Участници в срещата са обърнали внимание какво прави Гърция, за да се впише и прогресира нейната роля в чужбина, като едновременно с това запази идентичността си.

Южната ни съседка има специален заместник-министър, чийто единствен ресор са проблемите на гражданите в чужбина. Гърция отделя огромни ресурси за изучаването на майчин език зад граница. Държавата инвестира в църкви, които се превръщат в средища на общностите.

От друга страна е ясно, че е необходимо да се промени отношението на сръбската страна към българското малцинство.

Нашата сънародничка Диана Гласнова, която издава списание "Родна реч" предлага България да постави условие за членството на Сърбия в ЕС. Според нея докато Белград не започне да проявява европейско отношение към българската общност в страната, не бива да се присъединява към ЕС. От името на участниците в Десетата световна среща на българските медии беше поднесен венец на Паметника на Васил Левски в Босилеград.