Клубът остава мъжки

Всяка жена носи в чантата си прах за пране. Мама най-добре се справя с прането. Единствените теми за разговор между приятелки е омекотителят или пък новият им дезодорант.

Това са само част от наложените от рекламите стереотипи относно ролята на жените в обществото. Именно заради миналата седмица бяха раздадени награди за проекти, утвърждаващи положителен образ на жените в рекламата и маркетинга. Наградите бяха организирани от информационното бюро на Европейския парламент в България.

Евродепутатът Антония Първанова, която е координатор за АЛДЕ в Комисията по права на жените и равенство между половете, присъства на церемонията.

От iNews разговаряме с нея за образа на жените в рекламата и в бизнеса, както и за нуждата от задължителни квоти за жени в бордовете на компаниите.

Г-жо Първанова, каква е целта на наградите за положителен образ на жените в рекламата?

- Целта на наградите е да се направи промоция на такива рекламни средства или методи за популяризиране на дейността на жени, различни от познатите стереотипи, че жените много добре се справят с пералнята, винаги знаят кой омекотител да ползват, боята за коса или поредният дезодорант е нещото, което ги прави неотразими и т.н.  Идеята на наградите е да се разбие образът на жената, която е единствено домакиня и майка, движеща се между кухнята и фризьорския салон.

Европейският парламент излезе с една резолюция по инициатива на Комисията за правата на жените и равенството между половете (на която евродепутатът Антония Първанова е член - бел. ред.), която разглежда различните механизми на стереотипизиране. Вследствие на нея започнаха поредица от дебати точно за това как се насажда обществено приета норма за ролята на жените чрез много ограничен образ на жената в комуникационните канали. Много малко в рекламите се появяват жени професионалисти, които са добри в сфери като енергетика, ВЕИ, финанси, модерни технологии, IT-бизнес.

Какъв е по конкретно стереотипният образ на българката в медиите и в рекламата?

- Едва ли мога да направя пълен анализ на българката, различен от този на европейката. Той е еднакъв за всички страни-членки на ЕС, защото рекламните спотове на мултинационалните компании са еднакви. Ако погледнете почти всички рекламни спотове, независимо за какъв продукт или услуга, на жените не им отредена роля на вземащи решения, освен по отношение на домакинските задължения. Най-много да ги видим в клип за банков продукт, но в ролята на ниско ниво банков служител. Едва ли някой твърди, че мъжете са толкова ниско интелигентни, че не могат да пуснат една пералня, но въпреки това в рекламите за прах за пране мама знае как стават тези работи.

Специално за България прави впечатление силната сексуализация на момичета и жени. Вземете например четири различни билбордове  - от такъв за светско събитие до реклама на бойлери - всички те са свързани със секси жени. Най-притеснителното е, че започват да се използват все по-млади момичета, дори деца. Инициирахме един доклад по за сексуализацията на момичетата в отговор на серия от скандали с реклами на Calvin Klein и още няколко дизайнера, които използват за модели деца на 10-12 години в изключително сексапилни дрехи и пози.

Еврокомисарят по правосъдие Вивиан Рединг свързва стереотипизирането на образа на жените с проблемите на равното заплащане, както и с насилието над жени. При оценките на ЕК за равното заплащане например стана ясно, че жените средно в Европа работят безплатно до началото на март. За една година усилия за разрешаване на този проблем, само с един ден е намалял делът на това безплатно работене. Средно за Европа 10% е присъствието на жени в бордовете на компаниите. В някои от страните е дори 3%. През последните 5 години се наблюдава много малък ръст в този процент. Ако трябва да изравним мъжете и жените в управителните съвети на компаниите, ще са ни необходими 40 години.

България е една от страните, която отхвърли идеята за квотите. Това значи ли, че българският бизнес е достатъчно еманципиран?

- Тъй като не го отхвърли бизнесът, а правителството, това означава, че има нужда от повече работа с правителството и обмяна на малко повече информация. За България процентът на жени в бордовете на компаниите също е около 3%. Да се твърди, че ще настъпи обратна дискриминация -  жени ще влизат в бордовете само заради пола си, без да са достатъчно квалифицирани, е пълна глупост. Ние предлагаме квоти за жени при равна квалификация между кандидатстващите за работа мъже и жени.

Тук не става въпрос да сложим в бордовете нискоквалифицирани жени, само за да има жени. Първоначално някои от страните твърдяха, че нямат достатъчно квалифицирани жени. Комисар Рединг поиска от водещите университети в ЕС една статистика за броя жени, завършили подходящо образование, които имат и подходящо развитие в кариерата. Оказа се, че в Европа има 8000 жени, които могат да заемат позиции в топ мениджмънта на мултинационални компании.

Другото, което прави впечатление, е, че в Европейската централна банка вече няколко пъти се предлагат кандидатури на жени и въпреки това клубът остава мъжки. За сравнение, разпределението мъже-жени във Федералния резерв на САЩ е 50/50. Без квоти много трудно може да се постигне доброволно изравняване на участието на двата пола в управлението на бизнеса и политиката.

Положението обаче не е еднакво във всички сектори. Кои все пак са постигнали сравнителна равнопоставеност?

- Никой сектор не е добре по отношение на равнопоставеността във високите нива на мениджмънт или бордовете и изпълнителни директори. По-добро е положението в средния мениджмънт, където процентът на жените е между 20 и 30%. Жените са предимно заети в сферите на услугите, здравеопазването, образованието. Въпреки че там доминират жени като общ брой служители, те не достигат до високите нива на управление.

Според Евростат, в секторите, в които има много пари - финанси, ВЕИ, иновации, IT, почти няма жени. Това изкривяване трудно се забелязва на пазара на труда, докато не дойде момента за пенсия. Тогава се вижда, че почти 100% от жените са с по-ниски пенсии от мъжете заради по-ниските заплати.

Как може да се счупи този стъклен таван - задължителни квоти, социална политика или нещо друго?

След дълги опити на страните-членки да се справят сами, се налага да има и европейска политика и стратегия за справяне с проблема с положителни стимули, но и отрезвяващи правила за "разрушаване” на това несправедливо разпределение на пазара на труда. Комисар Рединг изтъква, че от 1984 г. е в политиката, но такава война, както за участието на жените в управлението и политиката и равното заплащане, не е виждала до този момент.

Според Вас могат ли да бъдат въведени задължителни квоти на ниво ЕС и кога?

- Могат да бъдат въведени препоръчителни квоти и да бъдат накарани страните да ги заложат в националните си планове. Трябват и поредица от други мерки, стимулиращи участието на жените. На първо време може да се започне с държавните компании, правителството, парламентарните комисии, държавната администрация.

В България на събития относно ролята на жените в бизнеса обикновено присъстват само жени. Същевременно евроинституциите твърдят, че равенството ще окаже положително влияние върху бизнеса. Защо у нас то се смята за женски проблем?

- Във всички европейски страни се смята за женски проблем, защото малко се говори за някои факти. Има няколко изследвания - на Deutsche bank, McKinsey и Ernst & Young, които показват, че повишаването на участието на жени в бордовете с 20% води до увеличение с 10% на печалбите на съответното предприятие и 7% ръст на икономиката на съответната държава.

Жените са склонни да вземат по-малко рискови решения, и създават по-добър микроклимат. Когато се появят жени в бордовете, те задават въпроси за решенията на самото управително тяло относно стратегически проблеми или теми. Жените настояват за сериозни икономически анализи. Момчетата обикновено действат рисково. Кристин Лагард казва, че финансовата криза се дължи на твърде много тестостерон в управлението на банките и мисля, че има основание да го твърди.