Кои са тримата кандидати за български патриарх

След часове ще бъде ясен следващият патриарх на България.

Кандидати за поста са трима митрополити, които бяха излъчени преди седмица, след дълги и тежки избори.

Това са русенският митрополит Неофит, ловчанският Гавриил и старозагорският Галактион.

Вижте кои са тримата претенденти за духовен водач на българските православни християни.

Старозагорският митрополит Галактион е един от архиереите, за който се разкри, че е служил на комунистическата Държавна сигурност. Той е бил агент, работил под псевдоним "Мишо" за VI, III и I главно управление на (ДС). Донесенията му обаче не могат да бъдат видени, тъй като папките за него са унищожени.

Освен с агентурното си минало, Галактион се прочу и с архонтските титли, които раздава. През 2007 г. той удостои със званието "архонт" Слави Бинев от "Атака", който сега е евродепутат. Сред хората, на които митрополитът е връчил титлата, е и петричкият бизнесмен Иван Кочев - Чомбе.

Името на старозагорския митрополит Галактион през годините бе забъркано в още скандали – участвал е в ръководството на "Тъканната банка", членувал е в тамплиерския орден, а по времето на разкола бе на страната на противниците на Максим.

Галактион е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко със светско име Георги. След завършване на основното си образование през 1963 г. постъпва в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - гара Черепиш.

През 1969 г. е постриган за монах в Мъглижкия манастир "Св. Николай", следва едномесечно послушание в Бачковската света обител, където е ръкоположен в йеродяконски чин от Браницкия епископ Герасим.

След това е послушник в Рилския манастир до септември 1970 г., когато е и ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковската света обител. След 40-дневен клирически стаж в манастира митрополит Панкратий го назначава за ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай".

Завършва Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски", след което е назначен за протосингел на Врачанската митрополия. Специализирал е в Московската духовна академия, където защитава докторска степен.

ПВпоследствие специализира в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия, а след завръщането си е назначен за игумен на Рилския манастир, а по-късно – на Бачковската света обител.

През 1986 г. е хиротонисан в епископски чин с титлата Велички и до 1987 г. е викарен епископ на Видинския митрополит Филарет След неговата кончина става викарий на Врачанския митрополит Калиник, а през 1988 г. - викарий на Старозагорския митрополит Панкратий.

През 1993 г. и 1994 г. Галактион бе депутат от СДС. От 1 юли 1995 г. е назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Тази длъжност изпълнява до избора му за Старозагорски митрополит през март 2000 г.

Вторият кандидат за патриарх русенския митрополит Неофит също е един от архиереите, за когото има информация, че е сътрудничил на комунистическите тайни служби. Той е работил за VI управление на Държавна сигурност под агентурен псевдонима "Симеонов".

Досието му обаче е прекратено, след като престанал да сътрудничи. В мотивите за "отлъчването" на Неофит от ДС се посочва, че е силно религиозен, привързан към църквата и се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за спазване на старите традиции.

Митрополит Неофит е роден в София на 15 октомври 1945 г. със светското име Симеон Николов Димитров. Завършва основното си образование през 1959 г. и след това е приет в Софийската духовна семинария.

От септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а през 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при духовната академия в София.

Симеон е постриган в монашество с името Неофит през 1975 г. в Троянската света обител от Българския патриарх Максим. В същата година е ръкоположен в йеродяконски чин отново от патриарх Максим, а година по-късно става йеромонах в столичния храм "Света Неделя". По време на служението си там е въведен в архимандритско достойнство, като от 1981 до 1985 г. е протосингел на Софийската митрополия.

Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

През 1989 г. става ректор на Духовната академия в София, а през 1991 г. е избран и за пръв декан на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Митрополит Неофит заема поста само половин година, защото през 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при "Св. Александър Невски".

През 1994 г. е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. След разделянето на Доростоло-червенската епархия на Русенска и Доростолска епархии през 2001 г. митрополит Неофит е титулуван за Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.

За разлика от митрополитите Неофит и Галактион, третият кандидат за патриаршеския престол – ловчанският митрополит Гавриил няма досие в Държавна сигурност, което се смята, че може да повиши шансовете му за престола.

Гавриил Ловчански е роден на 16 юли 1950 г. със светското име Цветан Методиев Динев.

Между 1953 и 1966 г. живее в Чехословакия със своите родители, а след като се връща в България учи във ВИАС, като завършва през 1973 г.

С православната вяра и църковните дела го запознава неговият изповедник Левкийският епископ Партений.

През 1973 г. Цветан Динев се премества да живее в Клисурския манастир "Света петка" край Банкя.

През 1979 г. е подстриган в монашество с името Гавриил, а година по-късно става йеродякон, йеромонах и игумен на манастира "Св. Петка".

През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което преминава богословска специализация в Московската духовна академия.

През 1986 г., когато е в Москва е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет с благоволението на Светия Синод.

От 1986 г. е доктор по богословие, а от септември същата година е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България е назначен за протосингел на Софийската митрополия между 1991 и 1998 г. и игумен на клисурския манастир "Света Петка".

На 19 октомври 1998 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски" в Рилския манастир, а през 1998 г. става викарий на Софийския митрополит.

През 2001 г. е утвърден за Ловчански митрополит.