Кой е враг номер 1 на свободата на словото?

Кой е враг номер 1 на свободата на словото? Върху този въпрос дискутираха медийни експерти и международно признати френски и немски журналисти в Световния ден на свободата на печата на специална среща на тема "Европа в медиите и медиите в Европа". Сред имената, които се открояваха бяха това на Георги Лозанов, доц. Орлин Спасов, разследващият френски журналист Фредерик Крота, немският медиен експерт Карл Гайбел и други.

Като враг номер 1 на свободата на словото българският медиен експерт и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов определи отпадането на гражданския натиск върху медиите от известно време насам.

"На хората вече не им пука за свободата на словото. Те си помислиха, че са решили този проблем", коментира Лозанов.

Според експертът свободата на словото бе изчерпана от българския дебат години наред, но напоследък темата започна да се връща в дневния ред на българското общество. Това е предпоставка, че хората са започнали да се тревожат за свободата на словото, смята Лозанов.

В България, за да съществуват на медиите им трябва ресурс, но при осигуряването му съществува заплаха за свободата на словото, смята медийният експерт. Четири са основните начини са финансиране на медиите, посочи той. Това са държавата, аудиторията, рекламата и спонсорството и капитали от други места.

Най-много се указва влияние върху свободата на словото от капиталите, които идват от други места и спонсорството и рекламата, смята Георги Лозанов. Няма как спонсорите и рекламодателите да не указват влияние върху съдържанието на медията, а капиталите от други места целят собственото си възпроизводство и се намесват в работата на медиите, посочи Лозанов.

Свободата на словото е свободата на слушателите, а не свободата на говорещите, коментира председателят на СЕМ. Според него обаче у нас медиите са по-добри в свободата на говорещия, отколкото в свободата на крайния слушател, зрител или читател.

Липсата на желание в самите журналисти да се борят с враговете, които възпрепятстват свободата на словото е враг номер 1 според френският журналист в телевизия "Франс" 2 Филип Рошо.

Френският фотограф Жан-Кристоф Беше е на мнение, че информацията е в опасност, тъй като е започнала да се продава като обикновен потребителски продукт и това указва влияние върху свободата на словото.

Неспособността на всеки един индивид да се бори срещу прекрачването на границите е враг номер 1 на свободната журналистика, заяви немският професор по медийно право в Кьолнския университет проф.д-р Ролф Швартман. На почти същото мнение е и немският медиен експерт Карл Гайбел. Според него всеки човек е склонен да прекрачва границите, като се стреми към повече пари и власт. По този начин всеки един от нас има способност за опростяване на нещата.

Свръх комерсиализацията на медийния пазар, която се наложи в България до голяма степен ограничи свободата на словото, посочи преподавателят по медийни науки в СУ "Климент Охридски" доц. Орлин Спасов. Според него таблоидизацията и отсъствието на сериозни медии на българския пазар са огромен проблем у нас. По думите на Спасов надали има и 5 сериозни български медии в момента. Всичко е булевардна преса или хибрид от таблоидни медии, заяви той. Дори припомни, че наскоро голям водещ в българския ефир е сравнил медийния продукт с плодовете и зеленчуците от пазара.

"Има изключителна интензивност на булевардизацията на българските медии и това има връзка със свободата на словото", обясни професорът от СУ.

Немският му колега проф. д-р Ралф Шартман му опонира, като даде пример с най-големия немски таблоид "BILD”, който също е булеварден вестник. Професорът посочи, че немският "BILD” се купува от всички германци, както от канцлера, така и от обикновения работник.

Проблемът в България не е, че не трябва да съществува несериозна преса, а че има много хибридна преса, при която не може да се разграничи сериозното от булевардното, обясни Георги Лозанов. Най-добрият знак за покачване на нивото на свободата на словото ще бъде забелязан, когато се появи една жълта преса ясно разграничена от сериозната, добави Лозанов. Според него и двата вида медии трябва да съществуват, но те трябва да бъдат ясно разграничени една от друга.