Кой може да стане служебен премиер

Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство, но всички те бяха върнати неизпълнени. Първият мандат - на коалицията ГЕРБ-СДС, беше върнат веднага, а вторият - на "Продължаваме промяната - Демократична България", също не доведе до съставяне на кабинет.

Третият мандат беше връчен на "Алианс за права и свободи" (АПС), но и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за формиране на редовно правителство и се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.

Какво следва:

При липса на съгласие за нов кабинет, президентът провежда консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство. След това той насрочва предсрочни парламентарни избори, които по Конституция трябва да се проведат в срок до два месеца от назначаването на кабинета. Народното събрание продължава да работи до началото на предизборната кампания - един месец преди самите избори.

След промените в Конституцията от 2023 г. държавният глава може да избира служебен министър-председател от кратък списък с конкретни длъжности или т. нар. "домова книга".

Ето и какви са вариантите пред Румен Радев. Според Основния закон той може да избира от 10 души:

► Председателят на Народното събрание - Рая Назарян

► Управителят на БНБ - Димитър Радев

► Подуправителите на БНБ - Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков

Петър Чобанов

Радослав Миленков

► Омбудсманът - Велислава Делчева

Велислава Делчева

► Заместник-омбудсманът - Мария Филипова 

Мария Филипова

► Председателят на Сметната палата - Димитър Главчев

Димитър Главчев

► Зам.-председатели на Сметната палата - Мария Николова и Силвия Къдрева. 

Силвия Къдрева

Конституцията не описва какво се случва, ако никой от допустимите кандидати не желае да стане служебен премиер, но и самата Конституция не съдържа конкретна клауза за "право на отказ" от страна на избраните лица - тя просто казва кои длъжности са допустими за назначаване.